Харлан Кобен - Под прикритие

— Чакай — каза той. — Ще говоря.

— Знам, че ще говориш — отвърна Раирания костюм. — Но първо ще се опиташ да ни разиграваш…

— Не, няма.

— Моля те, не ме прекъсвай. Много грубо е да прекъсваш хората.

Усмивката беше изчезнала.

— Докъде бях стигнал?

— Първо ще ни разиграва — подсказа му шофьорът.

— Точно така, благодаря ти.

Той отново насочи усмивката си към Майрън.

— Първо ще ни бавиш. Ще ни мотаеш. Ще се надяваш да те заведем някъде, където партньорът ти да може да те спаси.

— Партньор?

— Все още си приятел на Уин, нали?

Човекът познаваше Уин. Това не беше хубаво.

— Кой Уин?

— Точно така — каза господин Б. — Точно това имах предвид, когато казах, че ще ни разиграваш. Достатъчно.

Той се приближи. Майрън започна да се бори, но въоръженият набута пистолета си в устата му. Майрън се задави. Вкусът беше студен и металически.

— Първо ще унищожа коляното ти. После ще говорим.

Другият мъж опъна крака на Майрън, а въоръженият извади пистолета от устата му и отново го притисна в слепоочието му. Хванаха го по-здраво. Господин Б протегна ръце към коляното му. Пръстите му приличаха на ноктите на орел.

— Чакай! — изкрещя Майрън.

— Не — спокойно отвърна Б.

Майрън се загърчи. Сграбчи една от дръжките на пода. Задържа я здраво и се стегна. Не му се наложи да чака дълго.

Катастрофата ги раздруса здраво. Майрън беше подготвен за нея. Но никой от другите не беше. Всички полетяха настрани. Издрънчаха разбити стъкла. Писъкът на метал, удрящ се в метал, изпълни въздуха. Изскърцаха спирачки. Майрън се задържа, докато ванът намали. После се сви на кълбо и се дръпна далеч от вратата. Чуха се викове и вратата се отвори. Чу се и изстрел. Шофьорът се измъкна през предната врата. Господин Б го последва, подскачащ като скакалец. Страничната врата се отвори. Майрън вдигна очи и видя Уин, който влизаше във вана с изваден пистолет. Мъжът с полото се беше съвзел. Той бързо грабна пистолета си.

— Пусни го — нареди Уин.

Мъжът не го послуша. Уин го простреля в лицето. После насочи пистолета си към другия, който беше седял на гърдите на Майрън.

— Пусни оръжието — заповяда Уин.

Мъжът го направи. Уин му се усмихна.

— Бързо учиш — каза той.

Очите му спокойно огледаха обстановката. Той се движеше ловко, сякаш се плъзгаше, а не ходеше. Движенията му бяха икономични. После спря очи на пленника. Онзи, който все още дишаше.

— Говори — каза Уин.

— Не знам нищо.

— Лош отговор — каза Уин.

Говореше авторитетно и спокойно, с тон, който бе по-заплашителен от какъвто и да е вик.

— Ако не знаеш нищо, тогава си безполезен за мен. А ако си безполезен, ще свършиш като него.

Той махна към убития на пода.

Мъжът вдигна ръце. Очите му бяха разширени от страх.

— Хей, чакай една секунда. Няма тайни. Твоят приятел бездруго чу името на шефа. Барън. Казва се Барън. Но всички го наричат Човека Б.

— Човека Б работи в Средния запад — каза Уин. — Кой го е докарал тук?

— Не знам, кълна се.

Уин приближи пистолета към него.

— Отново си безполезен.

— Това е истината. Щях да ти кажа, ако знаех нещо повече. Всичко, което знам, е, че господин Б долетя късно снощи.

— Защо? — запита Уин.

— Има нещо общо с Грег Даунинг. Това е всичко, което знам, кълна се.

— Колко му дължи Даунинг?

— Не знам.

Уин пристъпи още по-близо към него. Притисна цевта на оръжието между очите на мъжа.

— Рядко пропускам от такова разстояние — каза той.

Мъжът падна на колене. Уин го последва с пистолета.

— Моля те — изстена мъжът умолително. — Не знам нищо друго.

Очите му се изпълниха със сълзи.

— Кълна се в Бога, не знам.

— Вярвам ти — каза Уин.

— Уин — обади се Майрън.

Очите на Уин не напуснаха бандита.

— Успокой се — каза той. — Просто исках да се уверя, че нашият приятел тук си е признал всичко. Изповедта е добра за душата, нали?

Мъжът бързо кимна в съгласие.

— Всичко ли си призна?

Още кимания.

— Сигурен ли си?

Ново кимване.

Уин свали оръжието.

— Тръгвай тогава — каза той. — Веднага.

Мъжът не изчака да му го кажат втори път.

Уин погледна към трупа, сякаш беше торба с тор.

— По-добре ще е да тръгваме — каза той.

Майрън кимна. Бръкна в джоба на панталона си и извади мобифона. Сравнително нов трик в занаята. Нито той, нито Уин бяха затворили след разговора си. Линията беше оставена отворена. По този начин Уин беше чул абсолютно всичко, станало във вана. Това вършеше същата работа като микрофон или радиостанция.