Харлан Кобен - Под прикритие

— Не, нямам предвид това.

— Е, чукали са се. В това поне съм сигурна. Въпреки онова, което Тъмпър твърди, не всеки от отбора е спал с нея. Някои я отхвърлиха. Не много, признавам. Но някои. Тя нападна ли те вече?

— Преди няколко часа.

Одри се усмихна.

— Предполагам, че си се присъединил към няколкото горди момчета, неизчуканите.

— Правилно предполагаш. Но какво ще кажеш за отношенията й с Грег? Близки ли са?

— Доста близки бих казала. Но Тъмпър е най-близка с ТС. И не става дума само за секс. Не ме разбирай погрешно. Сигурна съм, че ТС и Маги се забавляват сексуално от време на време. Но те са като брат и сестра. Странно е.

— А как се разбират ТС и Грег? — запита Майрън.

— Не лошо за суперзвездите на отбора. Но не и идеално.

— Ще ми обясниш ли?

Одри замълча за момент, събирайки мислите си.

— От пет години ТС и Даунинг си делят славата. Предполагам, че съществува взаимно уважение на игрището, но не говорят за това. Поне не много. Не казвам, че се мразят, но играенето на баскетбол е работа като всяка друга. Можеш да работиш до даден човек, но не искаш да се виждаш с него извън работата — каза тя и погледна напред. — Отбий към Шейсет и девета улица.

— Все още ли живееш на Осемдесет и първа?

— Да.

Майрън зави в отбивката и спря на светофара на Ривърсайд Драйв.

— Сега е твой ред, Майрън. Защо те наеха?

— Както ти каза. Искат да намеря Грег.

— И какво научи досега?

— Не много.

— Защо тогава преди малко се тревожеше, че ще се раздрънкам?

Майрън се поколеба.

— Обещах ти, че няма да кажа и дума никому — напомни му Одри. — Имаш честната ми дума.

Справедливостта си е справедливост. Майрън й разказа за кръвта в мазето на Грег. Устата й се отвори широко. Когато й разказа за намирането на трупа на Сали/Карла, Майрън се уплаши, че сърцето й ще се пръсне.

— Мили боже — каза Одри, когато той свърши. — Мислиш, че Даунинг я е убил.

— Не съм казвал подобно нещо.

Тя се облегна на седалката. Главата й се залюля, сякаш вратът й не можеше повече да я поддържа.

— Господи, каква история! — възкликна Одри.

— Да, но история, която не можеш да разкажеш.

— Не ми напомняй — отвърна Одри и отново седна изправена. — Мислиш ли, че скоро ще изтече някаква информация?

— Възможно е.

— Защо аз да не бъда получателят на тази информация?

Майрън поклати глава.

— Не още. Засега държим нещата в тайна. Не можеш да провалиш всичко.

Кимването й беше враждебно.

— Вярваш ли, че Даунинг я е убил и е избягал? — запита тя.

— Няма доказателства за това.

Майрън спря пред дома й и каза:

— Един последен въпрос. Беше ли замесен Грег в нещо мръсно?

— Какво например?

— Искам да знам защо го преследват бандити?

Възбудата й отново се усили. Тази жена беше като електрически ток.

— Какво искаш да кажеш? Какви бандити?

— Двама бандити наблюдаваха къщата на Грег.

Лицето й направо засия.

— Бандити? Имаш предвид професионални гангстери?

— Вероятно. Още не знам със сигурност. Можеш ли да се сетиш за нещо, което да свързва Грег с бандити или с убийството на онази жена? Например дрога?

Одри незабавно поклати глава отрицателно.

— Не може да става дума за наркотици.

— Какво те прави толкова сигурна?

— Даунинг е смахнат на тема здраве.

— Ривър Финикс също беше такъв.

Тя отново поклати глава.

— Не са наркотици. Сигурна съм.

— Провери все пак — каза Майрън. — Виж какво ще можеш да откриеш.

— Разбира се — съгласи се тя. — Ще проверя абсолютно всичко, за което си говорихме.

— Опитай се да бъдеш дискретна.

— Няма проблеми — отговори Одри и излезе от колата. — Лека нощ, Майрън. Благодаря, че ми се довери.

— Нямах избор.

Одри се усмихна и затвори вратата на колата. Майрън я загледа как влиза в сградата. После подкара колата и се отправи обратно към Седемдесет и девета улица. Върна се на магистралата и продължи на юг към дома на Джесика. Тъкмо щеше да вземе мобифона и да й се обади, когато телефонът иззвъня. Часовникът на таблото показваше 12:07 през нощта. Сигурно беше Джесика.

— Ало?

Не беше Джесика.

— Дясното платно. Три коли зад теб. Следят те.

Беше Уин.

— Кога се върна? — запита Майрън.

Уин не обърна внимание на въпроса.

— Колата зад теб е същата, която забелязахме пред къщата на Грег. Регистрирана е на името на някакъв склад в Атлантик Сити. Не се знае дали имат връзки с мафията, но предполагам, че можем да се обзаложим за това.