Харлан Кобен - Под прикритие

ТС прекъсна мислите му.

— Сега аз имам въпрос към теб — каза той.

— Давай.

— Защо всъщност си тук? — запита ТС.

— Тук? В дома ти…

— В отбора. Виж, човече, гледах те как играеш, когато бях в гимназията. Беше страхотен. Но това беше преди много време. Знаеш, че вече не можеш да го правиш. Не може да не си го забелязал днес на тренировката.

Майрън се опита да прикрие изненадата си. Те с ТС в една и съща тренировка ли бяха участвали? Да, разбира се. И, разбира се, ТС беше прав. Не помнеше ли дните, когато той беше звездата на отбора? Не помнеше ли играта срещу петте резерви, които си скъсваха задниците от усилие, докато фаворитите се мотаеха и играеха без стимул? Не помнеше ли как резервите се самозаблуждаваха да вярват, че са добри като първите петима, които просто си почиваха, уморени от истински мачове? Тогава Майрън беше в колежа. Играеше около двайсет и пет мача на сезон, а тези момчета играеха почти сто, и то срещу страхотна конкуренция. Достатъчно добър, за да играе с тях? Кого заблуждаваше?

— Просто реших да опитам — меко каза Майрън.

— Не можеш да забравиш, а?

Майрън не отговори. Отново потънаха в мълчание.

— Хей, почти щях да забравя — каза ТС. — Чух, че си близък приятел с шефа на „Лок-Хорни Секюритис“. Вярно ли е?

— Да.

— Той ли беше оня бял, с когото говореше след мача?

Майрън кимна.

— Името му е Уин — каза той.

— Знаеш, че Тъмпър работи на „Уолстрийт“, нали?

— Да, тя ми каза — отговори Майрън.

— Тя иска да си смени работата. Мислиш ли, че приятелят ти ще се навие да поговори с нея?

Майрън сви рамене.

— Ще го попитам.

Уин определено щеше да оцени възгледите й върху секса в древните цивилизации.

— За кого работи в момента? — попита Майрън.

— Малка фирма. Нарича се „Кимел Брадърс“. Но има нужда от промяна, нали разбираш? Те не искат да я направят партньор, макар да си скъсва задника от бачкане заради тях.

ТС каза още нещо, но Майрън вече не го слушаше. „Кимел Брадърс“. Веднага си спомни името. Когато беше натиснал копчето за повторно набиране на телефона в дома на Грег, на обаждането му беше отговорил женски глас с думите: „Кимел Брадърс“. А Тъмпър преди малко му каза, че не е говорила с Грег от месец-два.

Съвпадение? Надали, помисли си Майрън.

Тъмпър си беше отишла.

— Тя дойде заради теб — каза ТС. — Решила е, че е по-добре да си тръгне, когато нищо не се е случило. Трябва да работи утре сутрин.

Майрън погледна часовника си. Единадесет и половина. Дълъг ден. Време за сън. Сбогува се с останалите и тръгна към колата си. Одри стоеше облегната на капака, скръстила ръце пред гърдите си. Съвсем небрежно.

— У Джесика ли отиваш? — запита го тя.

— Да.

— Имаш ли нещо против да ме закараш?

— Влизай.

Одри му се ухили със същата усмивка, която беше забелязал по време на тренировката. Тогава си беше помислил, че е впечатлена от играта му, сега му беше ясно, че забавлението й се е дължало по-скоро на присмех, отколкото на възхищение. Майрън мълчаливо отвори вратите. Одри свали синия си блейзер и го остави на задната седалка. Майрън направи същото. Тя носеше яркозелен пуловер под сакото. Оправи яката му, свали перлите си и ги пъхна в предния джоб на джинсите си. Майрън запали двигателя.

— Започвам да загрявам — каза Одри.

Майрън не хареса начина, по който му го каза. Гласът й звучеше прекалено авторитетно. Вече беше сигурен, че Одри не е имала нужда някой да я закара до дома й. Просто е искала да поговори с него насаме. Това го разтревожи. Той й се усмихна добродушно и запита:

— Това няма нищо общо със задника ми, нали?

— Какво?

— Джесика ми довери, че вие двете сте обсъждали задника ми.

Одри се засмя.

— Е, не ми е приятно да го признавам — каза тя, — но наистина е доста съблазнителен.

Майрън се опита да изглежда прекалено поласкан.

— Значи ще пишеш история за него?

— За задника ти?

— Да.

— Разбира се — каза тя. — Мислех, че можем да му отделим доста място.

Майрън изстена.

— Опитваш се да смениш темата — каза Одри.

— Каква тема?

— Казах ти, че започвам да загрявам.

— Това тема ли е?

Той погледна към нея. Одри седеше, положила лявото си коляно на седалката и сгънала левия си глезен под себе си, така че цялото й тяло беше обърнато към него. Тя имаше широко лице и няколко лунички, макар Майрън да беше готов да се обзаложи, че като дете е имала много повече. Спомнете си мъжкараната от класа ви в началното училище, която все пак беше сладка. Ето я сега пораснала. Не беше красавица в класическия смисъл, но у Одри имаше нещо привлекателно, което те караше да поискаш да я прегърнеш и да се затъркаляте из листата в някой хубав есенен ден.