Харлан Кобен - Под прикритие

Очите им отново се срещнаха. Усмихнаха се един на друг. Майрън се почувства като участник в телевизионна игра. Една мисъл за щастие прекъсна полутранса му.

— Спала ли си с Грег Даунинг? — запита той.

— През 1993 — отговори Маги. — Той беше един от първите „Дракони“.

Интересно дали това изпълваше гърдите на Грег с гордост.

— Виждаш ли се още с него?

— Разбира се. Ние сме добри приятели. Аз съм приятелка с повечето от момчетата, с които съм спала. Не с всички, но с повечето.

— Вие двамата говорите ли често?

— Понякога?

— Наскоро?

— Не и през последните месец-два.

— Знаеш ли дали има приятелка?

Тъмпър го погледна с любопитство.

— Защо искаш да знаеш това?

Майрън сви рамене.

— Просто си говоря.

Завръщането на господин Тъпака.

— Темата изглежда малко странна — каза Маги.

— Струва ми се, че напоследък доста си мисля за Грег. Всички тези разговори за включването ми в отбора му и нашата история заедно. Те ме накараха да мисля за него.

— И те те карат да мислиш за любовния живот на Грег?

Очевидно Маги не му вярваше.

Майрън отново сви рамене и промърмори нещо, което и самият той не разбра. От другата страна на басейна се чу силен смях. Група от новите му съотборници се кефеше на някаква шега. Леон Уайт беше един от тях. Той срещна погледа на Майрън и му кимна приятелски. Майрън кимна в отговор. Осъзна, че макар никой да не изглеждаше вторачен в тях, всички от отбора знаеха защо Тъмпър бе спряла при него. Почувства се, сякаш се бе върнал в колежа, но този път чувството не му донесе същата приятна носталгия.

Тъмпър отново го разучаваше с леко присвити очи. Майрън се опита да изглежда спокоен, но се чувстваше като пълен глупак. Винаги се чувстваше така, когато някой го разглеждаше така открито. Опита се да срещне погледа й.

Внезапно Тъмпър се усмихна широко и разпери ръце.

— Загрях — каза тя.

— Какво?

— Очевидно е.

— Кое е очевидно?

— Искаш отмъщение.

— Отмъщение за какво?

Усмивката стана още по-широка.

— Грег е откраднал Емили от теб. Сега ти искаш да откраднеш някого от него.

— Той не я открадна от мен — бързо каза Майрън. Усети отбранителния тон в гласа си и не го хареса. — Ние с Емили се разделихме, преди те да се запознаят.

— Щом казваш така.

— Така е.

Тъмпър се засмя и сложи ръка на рамото му.

— Успокой се, Майрън, само се шегувам.

Тя отново се вторачи в него. Този контакт с очи започваше да му причинява главоболие, затова се загледа в носа й.

— Е, ще го направим ли? — запита тя.

— Не — отвърна Майрън.

— Ако е заради страха от болести…

— Не е. Имам приятелка.

— Е, и?

— Не искам да й изневерявам.

— Кой те кара да изневеряваш? Аз просто искам да правя секс с теб.

— И мислиш, че тези две неща взаимно се изключват?

— Разбира се — отговори Тъмпър. — Сексът между мен и теб не може да има абсолютно никакъв ефект върху връзката ти. Не искам да спреш да обичаш приятелката си. Не искам да стана част от живота ти. Дори не искам да сме интимни.

— Господи, правиш нещата да звучат толкова романтично — каза Майрън.

— Точно там е работата. Това не е романтично. То е просто физически акт. Също като ръкостискането.

— Ръкостискането — повтори Майрън. — Ти би трябвало да пишеш поздравителни картички.

— Просто ти обяснявам как стоят нещата. Отминалите цивилизации, които са били много по-напреднали в интелектуално отношение от нас, са разбирали, че плътските удоволствия не са грях. Свързването на секса с вината е модна, абсурдна идея. Цялата концепция за свързването на секса с притежанието е нещо, наследено от скованите пуритани, които са искали да имат контрол върху най-основното си притежание — съпругата.

Сигурно беше изкарала задълбочен курс по история в университета, помисли си Майрън. Чудесно.

— Къде е написано — продължи тя, — че двама души не могат да достигнат физически екстаз, без да са влюбени? Искам да кажа, помисли само колко абсурдно е това. Глупаво, нали?

— Възможно е — отвърна Майрън. — Но все пак не мога да приема поканата ти.

Тя сви рамене небрежно.

— ТС ще бъде много разочарован.

— Ще го преживее — отговори Майрън.

Мълчание.

— Е — каза Тъмпър, като плесна с ръце. — Мисля, че е време да се смеся с останалите гости. Беше ми приятно да си поговоря с теб.

— Страхотно преживяване — съгласи се Майрън.

Той също се раздвижи сред гостите. Поговори си известно време с Леон. Съотборникът му го представи на жена си — руса сексбомба на име Фиона. Приличаше на модел от „Плейбой“. Имаше леко дрезгав глас и беше една от онези жени, които правят дори най-обикновения разговор да прилича на флирт. Беше толкова свикнала да използва физическия си чар, че не знаеше кога трябва да спре. Майрън си поприказва с тях малко и се извини.