Харлан Кобен - Под прикритие

ТС се беше отпуснал в един шезлонг до плиткия край на басейна. Беше заобиколен от група бели момчета, които приличаха на колежани. Смееха се на всяка негова дума. Майрън забеляза Одри в присъщите й репортерски дрехи. За случая беше добавила перли. Страхотно докарване. Тъкмо реши да се присъедини към тях, когато една жена в края на трийсетте или началото на четиридесетте застана до него.

— Здрасти — каза жената.

— Здрасти.

— Ти трябва да си Майрън Болитар. Казвам се Маги Мейсън.

— Здрасти, Маги.

Ръкуваха се. Здраво ръкостискане, хубава усмивка.

Беше облечена консервативно в бяла блуза, тъмносив блейзер, червена пола и черни обувки. Косата й беше пусната и леко разрошена, сякаш току-що я беше освободила от кок. Беше слаба и привлекателна. Щеше да е идеална за роля на адвокат в „Законът на Ел Ей“.

Маги му се усмихна.

— Не знаеш коя съм, нали?

— Съжалявам, не знам.

— Наричат ме Тъмпър 11 11 Чукачката. — Б.пр. .

Майрън зачака. Когато тя не добави нищо повече, той каза:

— Аха.

— ТС не ти ли разказа за това?

— Спомена нещо, че трябва да бъда изчу…

Майрън замълча по средата на думата. Тя му се усмихна и разпери ръце. След известно време той каза:

— Не разбирам.

— Няма нищо за разбиране — спокойно отвърна тя. — Правя секс с всички момчета от отбора. Ти си новият. Твой ред е.

Майрън отвори уста, затвори я и опита отново.

— Не приличаш на фенка.

— Фенка — повтори тя и поклати глава. — Господи, колко мразя тази дума.

Майрън затвори очи и докосна носа си.

— Чакай да видим дали съм схванал.

— Давай.

— Спала си с всеки от „Драконите“?

— Да.

— Дори с женените?

— Да — отговори Маги. — С всеки, който е бил в отбора от 1993. Тогава започнах с „Драконите“. Преди това, през 1991, бях с „Джайънтс“.

— Чакай малко. Значи си фенка и на „Джайънтс“, така ли? На футболния отбор?

— Казах ти вече. Не харесвам термина фенка.

— С коя дума би се чувствала по-удобно?

Маги наклони леко глава и запази усмивката си.

— Слушай, Майрън, аз съм инвестиционен банкер на „Уолстрийт“. Работя адски много. Посещавам курсове по готварство и съм луда по степ аеробиката. Като цяло съм сравнително нормална според стандартите на този откачен свят. Не наранявам никого. Не искам да се омъжвам или да имам сериозна връзка. Но си имам този малък фетиш.

— Да правиш секс с професионални спортисти?

Тя вдигна ръка.

— Само с момчета от „Джайънтс“ и „Драконите“.

— Хубаво е човек да види лоялност към отбора в тези времена — отбеляза Майрън.

Тъмпър се засмя.

— Това беше добре казано.

— И искаш да ми кажеш, че си спала с всеки от „Джайънтс“?

— С почти всеки. Имам билети за всеки мач. След мача правя секс с двама играчи — един от защитата и един от нападението.

— Все едно че си взимаш трофей, а?

— Нещо такова.

Майрън сви рамене.

— Сигурно е по-добре, отколкото да получиш топката.

— Да — бавно каза тя. — Определено е по-добре.

Майрън разтърка очи. После я загледа за момент. Тя също го изучаваше с поглед.

— Е, как получи името Тъмпър? — запита той.

— Не е каквото си мислиш.

— Какво не е каквото си мисля?

— Начинът, по който получих името. Всеки предполага, че е, защото се перкам като заек.

— А не е ли така?

— Не — отговори тя и се загледа настрани. — Как да ти обясня това деликатно?

— Ти се тревожиш за деликатност?

Тя го изгледа неодобрително.

— Не се дръж така.

— Как?

— Като някакъв крайнодесен, ограничен неандерталец. Имам чувства.

— Не съм казвал, че нямаш.

— Не, но се държиш по този начин. Не наранявам никого. Честна съм. Откровена. Директна. Контролирам това, което правя, и с кого го правя. И съм щастлива.

— Да не споменаваме и пълна с болести.

Майрън осъзна какво е казал и веднага съжали. Думите просто му се бяха изплъзнали. Това му се случваше понякога.

— Какво?

— Съжалявам — каза той. — Това не беше честно.

Беше успял да я нарани.

— Мъжете, с които правя секс, винаги носят презервативи — рязко каза тя. — Аз се изследвам редовно. Чиста съм.

— Съжалявам. Не трябваше да казвам нищо.

Маги не спря.

— Не спя с хора, за които мисля, че може да са болни от нещо. Внимавам.

Майрън прехапа езика си този път. Нямаше смисъл да спори.

— Грешката е моя — каза той. — Не исках да кажа подобно нещо. Моля те, приеми извиненията ми.

Гърдите й все още се надигаха развълнувано, но вече беше по-спокойна.

— Добре — каза тя, като си пое дъх. — Извиненията ти са приети.