Харлан Кобен - Под прикритие

ТС спря изведнъж, сякаш бе останал без дъх. Погледна към хоризонта. Гледката като че ли го съживи.

— Срещал ли си се някога с Исая Томас? — запита той.

— От детройтските „Пистънс“? Да, веднъж.

— Веднъж слушах едно интервю с него. Трябва да е било по времето, когато спечелиха шампионската титла. Някакъв тип го попита какво щял да прави, ако не бил станал баскетболна звезда. Знаеш ли какво отговори Исая?

Майрън поклати глава отрицателно.

— Каза, че щял да бъде сенатор.

ТС се изсмя високо и грубо. Звукът отекна в тихата нощ.

— Искам да кажа, смахнат ли е тоя брат, или какво? Исая наистина вярва в тези дивотии. Сенатор! Кого, по дяволите, залъгва? — попита той и се изсмя отново, но този път смехът му звучеше насилено. — Аз си знам какъв щях да съм. Щях да работя в завода за стомана от полунощ до десет сутринта. Или пък щях да съм в затвора или мъртъв. Не знам — каза ТС и поклати глава. — Сенатор. Лайна.

— Ами играта? — запита Майрън.

— Какво за играта?

— Не обичаш ли да играеш баскетбол?

ТС изглеждаше развеселен.

— Ти я обичаш, нали? Вярваш на всички онези тъпотии: „заради любовта към играта“, нали?

— Ти не вярваш ли?

ТС поклати глава. Луната се отрази в бръснатата му глава и й придаде почти мистичен блясък.

— При мен никога не е ставало дума за това — каза той. — Баскетболът беше просто средство за правене на пари. За уреждане на живота.

— Някога обичал ли си играта?

— Разбира се, предполагам, че съм я обичал. Игрището беше хубаво за мен място. Не съм си падал по тичането и скачането и другите простотии. Просто единственото нещо, за което ставах, беше баскетболът. Навсякъде другаде бях само едно тъпо негърче, но на игрището бях страхотен. Герой. Невероятно удоволствие е, когато започнат да се отнасят с теб като с герой. Знаеш какво имам предвид, нали?

Майрън кимна. Знаеше.

— Мога ли да ти задам още един въпрос? — попита той.

— Давай.

— Каква е историята с татуировките и бижутата?

ТС се ухили.

— Притесняват ли те?

— Не. Просто съм любопитен.

— Приеми, че просто обичам да ги нося — каза ТС. — Това достатъчно ли е?

— Да — отговори Майрън.

— Но не ми вярваш, нали?

Майрън сви рамене.

— Май не.

— Истината е, че аз ги харесвам донякъде. А по-сериозната истина е, че това е бизнес.

— Бизнес?

— Баскетболен бизнес. Правене на пари. Много пари. Знаеш ли колко получавам от рекламите? Безумни суми. Защо? Защото скандалността се продава. Погледни Деон и Родман. Колкото повече безумия вършат, толкова повече им плащат.

— Значи всичко е само роля?

— Голяма част е. Обичам да шокирам. Но го правя най-вече заради пресата.

— Но пресата винаги те разкъсва на парчета — каза Майрън.

— Няма значение. Пишат за мен, а това ми носи повече пари. Съвсем просто е — усмихна се ТС. — Нека ти изясня нещо, Майрън. Пресата е най-тъпото животно на тая земя. Знаеш ли какво ще направя някой ден?

Майрън поклати глава.

— Един ден ще се отърва от обиците и другите неща и ще започна да се обличам хубаво. Ще започна да говоря учтиво, да казвам „да, госпожо“ и „да, господине“, да дрънкам глупостите за благото на отбора, които обичат да чуват. Знаеш ли какво ще стане тогава? Същите кретени, които казват, че съсипвам достойнството на играта, ще започнат да целуват черния ми задник и да говорят как съм преминал през чудотворна промяна. Как сега съм герой. А единственото нещо, което ще се промени, е поведението ми — широко се усмихна ТС.

— Голям чудак си, ТС — каза Майрън.

ТС застана с гръб към водата. Майрън го загледа мълчаливо. Не беше повярвал на всичките му думи. Тук имаше и още нещо. ТС не лъжеше, но и не казваше цялата истина. Или пък не искаше да признае истината дори пред себе си. Беше наранен. Вярваше, че никой не го обича, а независимо кой си, от това боли. Прави те неуверен. Кара те да се криеш и да издигаш огради. Тъжното беше, че отчасти ТС имаше право. Кой щеше да се интересува от него, ако не играеше професионален баскетбол? Ако не беше способността му да играе прекрасно една детска игра, къде щеше да се намира? ТС приличаше на красиво момиче, което иска да надникнеш дълбоко в душата му, но единствената причина, поради която го правиш, е, защото тя е красива. Махни физическата красота, стани грозотия и никой няма да иска да проникне под повърхността, за да търси вътрешната красота. Махни физическите възможности на ТС и ще стане същото.

В крайна сметка ТС не беше толкова смахнат, колкото изглеждаше пред публиката, но не беше и толкова разумен, колкото му се искаше Майрън да мисли. Майрън не беше психолог, но бе уверен, че в татуировките и обиците има повече от правенето на пари. Бяха прекалено болезнени за подобно обяснение. Тъй като самият той беше бивша баскетболна звезда, Майрън разбираше ТС отчасти, но понеже произхождаха от съвсем различен свят, имаше неща, които не можеше да схване.