Харлан Кобен - Под прикритие

— Все пак можех да загрея и по-бързо — продължи тя. — Съвсем очевидно е.

— Трябва ли да знам за какво говориш?

— Не — отговори тя. — Трябва да продължиш да се правиш на ударен още няколко минути.

— Това ми е специалитетът.

— Добре, тогава слушай и карай.

Ръцете й се движеха постоянно заедно с гласа й.

— Бях заблудена от цялата поетична ирония. Върху нея се концентрирах. Но миналото ви като съперници е второстепенно. Не е толкова важно, колкото връзката ти с Емили.

— Нямам представа за какво говориш.

— Не играеш в любителски отбор. Не играеш в лятната лига. Играеш веднъж седмично в двора на университета. Тренираш най-вече при учителя Куон заедно с Уин, а там няма баскетболно игрище.

— Е, и? Какъв е смисълът на всичко това?

Одри разпери ръце учудено.

— Не тренираш уменията си. Не си играл никъде, където Клип, Калвин или Дони да те видят как играеш. Защо тогава те взимат в „Драконите“? Няма логика. Да е ставало дума само за добър имидж пред обществото? Не е особено вероятно. Положителните страни ще са прекалено малко, а ако се провалиш, което е твърде вероятно, добрата реклама ще отиде на кино. Продажбата на билети е солидна. Отборът се справя чудесно. Не се нуждаят от реклама в момента. Значи трябва да има друга причина.

Одри замълча за момент и се нагласи по-удобно на седалката.

— Обърни внимание и на времето — допълни тя.

— На времето?

— Да — отговори тя. — Защо сега? Защо те взимат толкова късно след началото на сезона? Отговорът наистина е очевиден. Има и още нещо, което се откроява.

— И какво е то?

— Внезапното изчезване на Даунинг.

— Той не е изчезнал — поправи я Майрън. — Контузен е. Толкова за идеите ти. Грег е бил контузен. Отвори се място в отбора и аз го запълних.

Одри се усмихна и поклати глава.

— Все още се правиш на луд, а? Добре, продължавай. Прав си. Даунинг би трябвало да е контузен и да се лекува в уединение. Знаеш, че съм добра в работата си, Майрън, но не успях да открия къде се е уединил. Свързах се с най-добрите си информатори, обаче не научих нищо. Не намираш ли това за малко странно?

Майрън сви рамене.

— Може би, ако Даунинг наистина искаше уединение, за да излекува контузения си глезен (контузия, която не личи от никой от записите на мачовете), би могъл да намери начин. Но ако единственото, с което се занимава, е да лекува крака си, защо си дава толкова труд да се покрие?

— За да не го тормозят досадници като теб — отговори Майрън.

Одри се засмя.

— Толкова убедително го каза, Майрън. Сякаш го вярваш.

Майрън не отговори.

— Нека да добавя още няколко неща и тогава ще можеш да спреш да се правиш на ударен. Първо, знам, че си работил за ФБР. Това ти е дало известен опит в следователската работа. Второ, знам, че Даунинг има навика да изчезва. Правил го е и преди. Трето, знам какво е положението на Клип в момента. Идва голямото гласуване. Четвърто, знам, че вчера си посетил Емили, и се съмнявам, че си й гостувал, за да възобновиш любовта си с нея.

— Откъде знаеш за това? — попита Майрън.

Одри просто се усмихна и не отговори.

— Събери всичко това и стигаш само до един извод: ти търсиш Грег Даунинг. Той е изчезнал отново. Този път обаче изчезването му е по-сериозно, защото идва време за гласуването и за важните мачове. А твоята работа е да го намериш.

— Имаш страхотно въображение, Одри.

— Така е — съгласи се тя. — Но и двамата с теб знаем, че съм разбрала нещата, така че престани да се правиш на луд. Искам и аз да участвам.

— Искаш да участваш — повтори Майрън и поклати глава. — Вие репортерите с вашия смахнат език.

— Не искам ти да се отказваш — продължи Одри.

Тя все още седеше с коляно върху седалката. Лицето й беше оживено и изпълнено с очакване като на хлапе, което чака последния училищен звънец през май.

— Мисля, че трябва да се съюзим — каза Одри. — Мога да ти помогна. Имам страхотни източници на информация. Мога да задавам въпроси, без да се тревожа, че ще си съсипя прикритието. А и познавам отбора адски добре.

— И какво точно искаш за тази помощ?

— Цялата история. Искам да съм първият репортер, който да научи къде е Грег, защо е изчезнал, абсолютно всичко. Обещаваш да кажеш само на мен.

Минаха покрай няколко евтини мотела и бензиностанции по шосе 4. Мотелите с лоша репутация винаги биваха кръщавани с величествени имена, които издаваха социалния им статут. В момента например минаваха покрай мотел „Любезност“. „Финото“ заведение не само ви оказваше любезност, то ви я оказваше и на час само срещу $19,82. Не двайсет долара, а 19,82. Майрън реши, че са определили цената съобразно годината, в която за последен път са сменяли чаршафите. Бар „Евтина бира“ — крещеше друг надпис отдясно на Майрън. Истината в рекламата. Чудесно нещо. Мотел „Любезност“ можеше да се поучи от тези тук.