Харлан Кобен - Под прикритие

— И двамата знаем, че мога да напиша историята още сега — каза Одри. — Все пак ще стане добра статия, в която ще разкажа, че Даунинг всъщност не е бил контузен, а ти си включен в отбора, за да го намериш. Но съм готова да я разменя срещу по-сериозната история.

Майрън се замисли, докато плащаше пътната такса. Погледна към изпълненото с очакване лице. Одри изглеждаше рошава и с див поглед като емигрантките, слизащи от кораба в Палестина във филма „Екзодус“. Готова да се бори за родната си страна.

— Трябва да ми обещаеш нещо — каза Майрън.

— Какво?

— Независимо как ще тръгнат нещата, независимо колко невероятна изглежда историята, няма да пишеш абсолютно нищо. Няма да кажеш и дума, докато Грег не бъде намерен.

Одри почти скочи от мястото си.

— Какво имаш предвид? Колко невероятна?

— Забрави, Одри. Пиши каквото искаш.

— Добре, добре. Готова съм на сделка — бързо каза тя, вдигайки ръце в знак, че се предава. — Трябваше да знаеш, че подобни думи ще възбудят интереса ми.

— Обещаваш ли?

— Да, обещавам. Е, какво става?

Майрън поклати глава.

— Първо ти — каза той. — Защо Грег би изчезнал?

— Кой знае? — отвърна Одри. — Човекът е напълно откачен.

— Какво можеш да ми кажеш за развода му?

— Само че е бил ужасяващ.

— Какво си чула?

— Имат разправии заради децата. И двамата се опитват да докажат, че другият не става за родител.

— Някакви подробности за това?

— Не. Всичко се пази в тайна.

— Емили ми довери, че Грег измислил няколко доста мръсни номера — каза Майрън. — Знаеш ли нещо за това?

Одри задъвка долната си устна и се замисли.

— Чух един слух — каза тя. — Неподкрепен с нищо слух. Грег бил наел частен детектив, който да следи Емили.

— Защо?

— Не знам.

— За да я снима? Да я хване с друг мъж?

Одри сви рамене.

— Това е само слух. Не знам.

— Знаеш ли името на частния детектив, или за кого работи?

— Това е само слух, Майрън. Разводът на един професионален баскетболист не е кой знае каква сензация. Не съм го проследила отблизо.

Майрън си напомни, че трябва да провери документите на Грег, за да потърси сметки от детективската агенция.

— Какви са отношенията на Грег с Марти Фелдър?

— Агентът му? Добри, предполагам.

— Емили ми каза, че Фелдър загубил милионите на Грег.

Тя сви рамене.

— Никога не съм чувала нищо по въпроса.

Мостът „Джордж Вашингтон“ беше сравнително празен. Останаха в лявото платно и поеха на юг по „Хенри Хъдсън“. Вдясно от тях река Хъдсън проблясваше като одеяло от черни пайети. Вляво се виждаше рекламно табло с лика на Том Брокоу, показващо дружелюбната му, но сериозна усмивка. Надписът под снимката гласеше: „Новините на NBC — сега повече откогато и да било преди“. Драматично. Какво ли, по дяволите, означаваше?

— А какво знаеш за личния живот на Грег? — продължи Майрън. — Приятелки или нещо такова?

— Сериозна приятелка ли имаш предвид?

— Да.

Одри прекара пръсти през гъстите си къдрави кичури, после разтърка врата си.

— Имаше едно момиче. Той го държеше в тайна, но мисля, че живяха заедно известно време.

— Как се казва?

— Никога не ми е казвал. Веднъж ги видях в един ресторант. Грег не се зарадва на срещата ни.

— Как изглеждаше тя?

— Нищо особено, доколкото си спомням. Брюнетка. Седеше, така че не можах да определя височина или тегло.

— Възраст?

— Не знам. Предполагам около трийсетте.

— Какво те кара да мислиш, че са живели заедно?

Въпросът изглеждаше съвсем лесен, но Одри спря и вдигна глава.

— Леон се изпусна веднъж — отговори тя.

— И какво каза?

— Вече не помня. Нещо за приятелка. Но после замълча категорично.

— Преди колко време беше това?

— Преди три-четири месеца. Може и да са повече.

— Леон ми намекна, че той и Грег всъщност не са толкова близки. Според него пресата раздувала прекалено много.

Одри кимна.

— Сега там има някакво напрежение, но мисля, че е само временно.

— Защо има напрежение?

— Не знам.

— Кога забеляза това?

— Неотдавна. Може би през последните две седмици.

— Да се е случило нещо между Леон и Грег напоследък?

— Не. Те са приятели от дълго време. Приятелите имат недоразумения понякога. Затова не приех историята сериозно.

Майрън въздъхна. Приятелите наистина имат недоразумения, но съвпадението във времето беше интересно.

— Познаваш ли Маги Мейсън? — попита той.

— Тъмпър? Разбира се.

— Тя беше ли близка с Грег?

— Ако имаш предвид дали са се чукали…