Харлан Кобен - Под прикритие

— Не искаш ли да знаеш кой уби Лиз Горман? — извика Майрън.

Стъпките спокойно продължиха напред. Майрън чу щракване. Светна малка крушка. Може би четиридесет вата. Не освети помещението, но все пак си беше подобрение. Майрън примигна и огледа стаята. Беше претъпкана с мраморни статуи, разхвърляни навсякъде без никаква логика или ред. Все пак не беше гробница. Само идиотски склад.

Коул Уайтман се върна при него. Седна с кръстосани крака директно пред Майрън. Бялата брада си стоеше на мястото — някъде много гъста, другаде въобще липсваща. Косата му стърчеше във всички посоки. Уайтман отпусна пистолета.

— Искам да знам как умря Лиз — меко каза той.

— Пребита с бейзболна бухалка — отговори Майрън.

Очите на Коул се затвориха.

— Кой го направи?

— Точно това се опитвам да разбера. В момента главният заподозрян е Грег Даунинг.

Коул Уайтман поклати глава.

— Той не беше вътре достатъчно дълго.

Майрън усети как стомахът му се свива. Опита се да оближе устните си, но устата му беше пресъхнала.

— Ти беше ли там?

— На отсрещната страна на улицата, зад боклукчийска кофа. Като шибаното джудже Оскар.

Устните му се разтеглиха в усмивка, но зад нея нямаше нищо.

— Искаш никой да не те забележи? Направи се на бездомен — каза той и се изправи с леко движение като йога. — Бейзболна бухалка.

Коул стисна носа си, обърна се настрани и сведе глава към гърдите си. Майрън чу леки хлипове.

— Помогни ми да намеря убиеца й, Коул.

— Защо, по дяволите, трябва да ти имам доверие?

— На мен или на полицията — отвърна Майрън. — Зависи само от теб.

Това прикова вниманието му.

— Ченгетата няма да направят абсолютно нищо. Мислят, че тя е убиец.

— Тогава ми помогни — настоя Майрън.

Коул седна на пода и се приближи до него.

— Ние не сме убийци. Правителството ни лепна този етикет и сега всеки го вярва. Но не е вярно. Разбираш ли?

Майрън кимна.

— Разбирам — отговори той.

Коул го изгледа строго.

— Да не се опитваш да се държиш снизходително с мен?

— Не.

— Не се дръж снизходително — каза Коул. — Искаш да остана и да говоря, затова не се дръж снизходително. Бъди откровен и аз ще се държа така.

— Чудесно — отвърна Майрън. — Но тогава не ми пробутвай тия: „Ние не сме убийци, а борци за свобода“. Не съм в настроение за това.

— За това ли мислиш, че говоря?

— Вие не сте преследвани от корумпирано правителство — каза Майрън. — Отвлекли сте и сте убили един човек, Коул. Можеш да наречеш това с всички гръмки думи, които искаш, но то си остава убийство.

Коул почти се усмихна.

— Ти наистина вярваш в това.

— Чакай, не ми казвай. Позволи ми да отгатна — каза Майрън и се престори, че потъва в дълбоки мисли. — Правителството ми е промило мозъка, нали? Цялата история е била план на ЦРУ да се отърве от дузина студенти, които са заплашвали да съсипят правителството.

— Не — отвърна Коул. — Но ние не убихме Хънт.

— Кой го уби?

Коул се поколеба. Вдигна поглед и примигна, сякаш преглъщаше сълзите си.

— Хънт се самоуби.

Зачервените му очи погледнаха към Майрън, за да видят как ще реагира. Майрън не проговори.

— Отвличането беше измама — продължи Коул. — Цялата история беше идея на Хънт. Искаше да нарани баща си. Реши, че най-добрият начин е да вземе парите му, а после да го изложи. Но онези задници ни изненадаха и Хънт избра друго отмъщение.

Коул задиша тежко.

— Той изтича навън с пистолета — продължи Коул. — Извика: „Майната ти, татко!“. После си пръсна главата.

Майрън не каза нищо.

— Погледни историята ни — каза Уайтман с умолителен глас. — Ние бяхме безвредна група хипита. Протестирахме по антивоенните демонстрации. Дрогирахме се. Никога не сме извършвали насилие. Никой от нас дори нямаше оръжие, с изключение на Хънт. Той беше мой съквартирант и най-добър приятел. Никога не бих могъл да го нараня.

Майрън не знаеше какво да вярва. А най-вече нямаше време да се тревожи за двайсетгодишно убийство. Изчака Коул да продължи. Реши да го остави да поговори за миналото, но Коул не каза нищо повече. Накрая Майрън реши да смени темата.

— Значи си видял Грег Даунинг да влиза в сградата на Лиз Горман? — запита той.

Коул кимна бавно.

— Тя изнудваше ли го?

— Не само тя — поправи го той. — Това беше моя идея.

— Какво имахте срещу Грег?

Уайтман поклати глава.

— Не е важно.

— Тя вероятно е била убита заради това.

— Вероятно — съгласи се Коул. — Но няма нужда да знаеш подробностите. Довери ми се.