Харлан Кобен - Под прикритие

— Може ли да вляза?

— Не. Заета съм в момента.

— Мисля, че ще е по-добре да поговорим насаме.

— Тук сме насаме — отговори тя решително. — Какво искаш?

Майрън сви рамене, докара най-привлекателната си усмивка, но видя, че това не води доникъде.

— Искам да знам за теб и Грег Даунинг.

Ръцете на Фиона се отпуснаха. Внезапно тя доби ужасен вид.

— Какво?

— Знам за съобщението ти до него по електронната поща. Сепбейб. Трябвало е да се видите миналата събота вечер за „най-великата нощ на екстаз“ — каза Майрън. — Спомняш ли си?

Фиона Уайт се опита да затвори вратата. Майрън я подпря с крак.

— Нямам какво да ти кажа — каза тя.

— Не се опитвам да те изложа.

Тя бутна крака му.

— Изчезвай.

— Просто се опитвам да открия Грег Даунинг.

— Не знам къде е.

— Имаше ли любовна връзка с него?

— Не. Изчезвай.

— Видях съобщението ти, Фиона.

— Мисли каквото си искаш. Няма да говоря с теб.

— Чудесно — каза Майрън, като се отдръпна назад и вдигна ръце. — Ще поговоря с Леон вместо с теб.

Бузите й почервеняха.

— Прави каквото искаш — каза тя. — Не съм имала връзка с него. Не съм го виждала миналата събота вечер. Не знам къде е.

С тези думи тя затръшна вратата.

Господи, това мина страхотно.

Майрън се отправи към колата си. Когато се протегна към вратата, черно БМВ със затъмнени прозорци профуча по улицата и спря на алеята. Вратата на шофьора се отвори и Леон изхвърча отвътре като пусната на свобода птица.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика той.

— Спокойно, Леон.

— Я не ме успокоявай — изкрещя той, изтича и се наведе към Майрън. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Дойдох да те видя.

— Глупости — изсъска Леон. — Трябва да сме на стадиона след двайсет минути — каза той и бутна Майрън в гърдите.

Майрън отстъпи назад.

— Защо си тук, а? — запита Леон и продължи да го бута. — Какво душиш?

— Нищо.

— Мислеше, че ще намериш жена ми сама, така ли?

— Нищо подобно.

Леон се приготви да го блъсне отново. Майрън беше готов. Когато ръката на Леон се протегна към него, дясната ръка на Майрън бързо се изстреля напред и прикова ръцете на Леон към гърдите му. Майрън се наведе и изви китките на Леон. Натискът принуди Леон да се отпусне на коляно. Дясната ръка на Майрън сграбчи лявата на Леон и го прикова в здрава хватка. Леон изръмжа.

— Успокои ли се? — запита Майрън.

— Да ти го начукам!

— Това не ми звучи като думите на спокоен човек, Леон.

Майрън натисна лакътя му по-силно. При този вид хватки ставаше дума за контролирана болка. Извиваха ставите по неприсъщ за тях начин. И колкото повече ги извиваха, толкова по-силна ставаше болката. Ако човек отидеше прекалено далеч, можеше да изкълчи става или да счупи кости. Майрън внимаваше.

— Грег отново е изчезнал — каза Майрън. — Затова дойдох в отбора. Трябва да го намеря.

Леон все още беше на колене с извити ръце.

— Какво общо има това с мен?

— Вие двамата сте си развалили отношенията — отговори Майрън. — Искам да знам защо.

Леон вдигна очи към него.

— Пусни ме, Майрън.

— Ако ме нападнеш отново…

— Няма. Просто ме пусни.

Майрън изчака още една-две секунди, после го пусна. Леон разтри ръката си и се изправи. Майрън прикова очи в него.

— Тук си, защото мислиш, че Грег и Фиона имат нещо общо — каза Леон.

— Вярно ли е?

Леон поклати глава.

— Не. Но не поради липса на опити.

— Какво искаш да кажеш?

— Той би трябвало да бъде най-добрият ми приятел. Но не е. Той просто е още една шибана суперзвезда, която взима каквото си пожелае.

— Включително и Фиона.

— Опита се. Но тя не е такава.

Майрън не каза нищо. Не беше особено подходящо.

— Разни типове непрекъснато налитат на Фиона — продължи Леон. — Заради страхотния й външен вид. А и цялата расова история. Затова, когато те видях тук…

Той замълча и сви рамене.

— Карал ли си се някога с Грег? — запита Майрън.

— Да — отговори Леон. — Преди една-две седмици.

— Какво му каза?

Леон сви очи и погледна разтревожено.

— Какво общо има това с намирането на Грег? — запита той, изпълнен с подозрения. — Да не се опитваш да ми лепнеш това?

— Какво да ти лепна?

— Каза, че е изчезнал. Да не се опитваш да ми лепнеш изчезването му?

— Просто се опитвам да го намеря.

— Нямам нищо общо с това.

— Не съм казвал, че имаш. Просто искам да знам какво е станало, когато сте се сдърпали.

— Какво мислиш, че може да стане? — попита Леон. — Мръсникът отрече. Закле се, че никога не би спал с омъжена жена. Особено с жената на най-добрия си приятел.