Харлан Кобен - Под прикритие

Майрън не беше в положение да настоява.

— Разкажи ми за нощта на убийството.

Коул потърка наболата си брада.

— Както ти казах — започна той, — бях на отсрещната страна на улицата. Когато си в нелегалност, има определени правила, според които живееш. Правила, които ни помогнаха да останем живи и свободни през последните двайсет години. Едно от тях е, че след като извършим престъпление, никога не оставаме заедно. Ченгетата ни търсят като група, а не като отделни хора. Откак сме в града, ние с Лиз внимавахме никога да не сме заедно. Свързвахме се само чрез обществения телефон.

— А Глория Кац и Сюзън Милано? — запита Майрън. — Те къде са?

Коул се усмихна, без следа от веселие. Майрън видя липсващите зъби и се зачуди дали са част от маскировката или нещо по-зловещо.

— Ще ти разкажа за тях друг път — каза Коул.

Майрън кимна.

— Добре, продължавай — каза той.

Бръчките по лицето на Коул сякаш станаха по-дълбоки и тъмни на слабата светлина. Той мълча известно време, преди да продължи.

— Лиз беше готова да тръгне — накрая каза той. — Възнамерявахме да приберем мангизите и да изчезнем от града. Чаках на улицата да ми даде сигнал.

— Какъв сигнал?

— След като прибереше всички пари, трябваше да запали лампата три пъти. Това означаваше, че щеше да слезе след десет минути. Щяхме да се срещнем на Сто и шестнадесета улица и да хванем влака. Но сигналът не се появи. Лампата й въобще не угасна. Страхувах се да отида да проверя какво става по очевидни причини. За това също си имаме правила.

— От кого трябваше Лиз да прибере пари онази вечер?

— От трима души — отговори Коул и започна да изброява на пръсти. — Грег Даунинг, съпругата му — как й беше името…

— Емили.

— Точно така. Емили — потвърди той. — И стареца, който притежава „Драконите“.

Сърцето на Майрън се сви.

— Чакай малко — каза той. — Клип Арнстайн също ли трябваше да се появи?

— Не само трябваше — поправи го Коул. — Появи се.

Черен лед скова костите на Майрън.

— Клип беше там? — запита той.

— Да.

— А другите двама?

— И тримата се появиха. Но планът не беше такъв. Лиз трябваше да се срещне с Даунинг в един бар. Там щяха да уредят сделката.

— Бар на име „Швейцарска хижа“, нали?

— Точно така.

— Но Грег също се появи в апартамента й?

— Да, по-късно. Клип Арнстайн пристигна първи.

Майрън се сети за предупреждението на Уин относно Клип. „Харесваш го прекалено много. Не си обективен.“

— Колко трябваше да плати Клип?

— Тридесет хиляди долара.

— Полицаите намериха само десет в апартамента й — каза Майрън. — А и те бяха от банковия обир.

Коул сви рамене.

— Или дъртакът не й е платил, или убиецът е взел парите. — Той се замисли за момент, после добави: — Или Клип Арнстайн я е убил. Но той ми изглежда малко старичък, не мислиш ли?

Майрън не отговори.

— Колко време остана Клип при нея? — запита той.

— Десет-петнайсет минути.

— Кой дойде след това?

— Грег Даунинг. Помня, че имаше чанта. Реших, че парите са вътре. Влезе и излезе адски бързо. Не повече от минута. А и носеше чантата, когато излезе. Тогава започнах да се тревожа.

— Грег може да я е убил — каза Майрън. — Не е нужно дълго време, за да удариш някого с бейзболна бухалка.

— Но той не носеше бухалка — отвърна Коул. — Чантата не беше достатъчно голяма. А Лиз имаше бухалка в апартамента си. Мразеше пистолетите, но искаше да има някакво средство за защита.

Майрън знаеше, че в апартамента на Лиз Горман не бе намерена бухалка. Това означаваше, че убиецът е използвал нейната бухалка. Възможно ли беше Грег да се качи горе, да влезе в апартамента й, да намери бухалката, да я убие и да излезе навън за толкова кратко време?

Съмнително.

— А Емили? — запита Майрън.

— Тя дойде последна — отговори Коул.

— Колко дълго остана вътре?

— Пет минути. Нещо такова.

Достатъчно време, за да вземе уликите, които после бе оставила в дома на Грег.

— Видя ли някой друг да влиза или излиза от сградата?

— Естествено — отговори Коул. — Там живеят много студенти.

— Но можем да приемем, че Лиз Горман вече е била мъртва, когато Грег е пристигнал, нали?

— Да.

— Значи въпросът е следният: кого, освен Клип Арнстайн си спомняш да влиза в сградата в интервала между връщането на Лиз от „Швейцарска хижа“ и пристигането на Грег Даунинг?

Коул се замисли за момент и сви рамене.

— Най-вече студенти, предполагам. Имаше един много висок тип…