Харлан Кобен - Под прикритие

Бауман спря да поговори с двама студенти. Разговорът беше оживен. И тримата демонстрираха пламенен академичен интерес. Колеж. Продължавайки задълбочения си разговор, те излязоха от университета и тръгнаха по Амстердам авеню. Майрън прибра мобифона в джоба си и тръгна след тях. На 112 улица групата се раздели. Двамата студенти продължиха на юг. Бауман пресече улицата и се отправи към църквата „Свети Джон Божествения“.

„Свети Джон Божествения“ беше масивна сграда и най-голямата катедрала в света в кубически метри („Свети Петър“ в Рим се смята за базилика, а не за катедрала). Сградата приличаше на града, в който се намираше. Възхитителна и овехтяла. Високите колони и великолепните изрисувани прозорци бяха оградени с надписи като „Носете каски“ (макар че датираше от 1892 година, катедралата все още не бе завършена), „Катедралата е патрулирана и се наблюдава електронно за вашата безопасност“. Дървени плоскости закриваха дупките в гранитната фасада. Вляво от това архитектурно чудо имаше две алуминиеви бараки. Вдясно се виждаше „Детската скулптурна градина“ с Фонтана на мира, огромна скулптура, навяваща различни мисли, никоя от които за мира. Образи на отрязани глави и крайници, ръце, издигащи се от праха, сякаш се опитваха да избягат от ада, мъж, извиващ врата на сърна, всичко това създаваше атмосфера по-подходяща за среща на Данте с Гоя, отколкото за състояние на лениво спокойствие.

Бауман тръгна по алеята вдясно от катедралата. Майрън знаеше, че по-надолу се намира приютът за бездомни. Той пресече улицата и се опита да спазва дистанцията. Бауман мина покрай група бездомници, облечени в мизерни синтетични сака и прекалено широки панталони. Някои му махнаха и го поздравиха. Бауман им махна в отговор. После изчезна зад една врата. Майрън се зачуди какво да направи. Всъщност нямаше избор. Дори ако се наложеше да унищожи прикритието си, трябваше да влезе.

Мина покрай мъжете, кимна и им се усмихна. Те кимнаха и също му се усмихнаха. Входът на приюта представляваше двойна черна врата с дантелени завеси. До нея имаше два надписа: „Внимание, деца. Забави“ и „Катедрално училище“. Приют за бездомни и училище — интересна комбинация. Само в Ню Йорк.

Майрън влезе. Помещението беше пълно с вехти матраци и мъже. Тежка миризма на застояло изпълваше въздуха. Майрън се опита да не направи гримаса. Видя Бауман, който говореше с няколко човека в ъгъла. Никой от тях не беше Коул Уайтман, наречен още Норман Лоуенстайн. Майрън заоглежда небръснатите лица и кухите очи. Погледът му се местеше от ляво на дясно.

Забелязаха се едновременно.

Очите им се приковаха един в друг за секунда, но това беше достатъчно. Коул Уайтман се обърна и побягна. Майрън го последва, като си проправяше път през бездомните. Професор Бауман забеляза вълнението. С пламнали очи той застана на пътя на Майрън, който сви рамене и го блъсна, без да спре спринта си. Също като Джим Браун. Само дето Джим Браун трябваше да го прави срещу типове като Дик Бъткъс и Рей Нички, а не някакъв петдесетгодишен професор, който вероятно не тежеше и сто килограма въпреки отпуснатия си корем.

Коул Уайтман изчезна през задната врата и я затръшна след себе си. Майрън мина през нея след секунди. Озоваха се навън, но само за миг. Уайтман изчезна нагоре по металната стълба към главния параклис. Майрън го последва. Вътрешността беше същата като външната част — великолепни образци на архитектура и изкуство, смесени с вехто и грозно. Скамейките например бяха евтини сгъваеми столове. По гранитните стени висяха луксозни драперии без никакъв ред. В дебелите колони бяха монтирани стълби.

Майрън забеляза как Коул излиза от близката врата. Спринтира след него. Подметките му отекваха под високия сводест таван. Отново бяха навън. Коул се отправи към подземието на катедралата през тежката противопожарна врата. Надписът на нея гласеше „Програма А. Т. С.“ Приличаше на детска градина. Двамата мъже се затичаха по коридора, от двете страни на който бяха разположени вехти метални шкафове. Коул зави надясно и изчезна зад дървена врата.

Когато Майрън отвори вратата, видя пред себе си тъмно стълбище. Чу стъпки под себе си. Тръгна надолу. Светлината, която идваше отгоре, намаляваше с всяка негова стъпка. Слизаше дълбоко в подземието на катедралата. Стените бяха бетонни и влажни. Майрън се зачуди дали влизаше в крипта или гробница, или нещо също така зловещо, ако въобще имаше толкова зловещо. Американските катедрали имаха ли крипти, или това беше само в Европа?