Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Ако Девънпорт или нападателят й са съборили нощното шкафче, докато са се боричкали, лампата би трябвало да отлети встрани, а не да удари шкафчето с такава сила, че парче от нея да се забие в дървото.

— Именно — отвърна Декър, после посочи стената. — Вижте това.

Те погледнаха натам.

— Там няма нищо — каза Марс.

Джеймисън поклати глава.

— Еймъс е прав — няма следи по стената. А нощното шкафче е било долепено до леглото. Ако е имало борба, Девънпорт или нападателят непременно щяха да го съборят и да одраскат стената. — Тя погледна Декър и каза: — Всичко е инсценировка. Първо са обърнали нощното шкафче, после са разбили лампата в него. Преди това някой е почукал на вратата и Лиза е отворила. Тогава са я отвлекли и са разхвърляли стаята, за да имитират съпротива.

— И аз смятам така — съгласи се Декър.

— Но защо е трябвало да имитират съпротива? — попита Марс.

— Защото не са искали да разберем, че Девънпорт познава човека, който я е отвлякъл — обясни Декър.

Джеймисън щракна с пръсти и каза:

— В този ранен час тя не би отворила на човек, когото не познава. Затова няма следи от взлом.

— Именно — отвърна Декър.

— По дяволите, разбра всичко това благодарение на абсолютната си памет, нали? — възкликна възхитено Марс.

— Не, разбрах го, защото двайсет години съм работил като полицай и знам какво да търся.

Марс погледна Джеймисън.

— И тебе си те бива.

— Уча се от Еймъс — усмихна се тя.

— Не — възрази Декър. — Сама се справяш отлично, Алекс. Понякога виждаше повече неща от мен.

— Но, Декър — отбеляза Джеймисън, — Девънпорт не познаваше никого в този град.

— Очевидно не е така. Познавала е някого. И нещо повече, имала му е доверие.

— И така, връщаме се на въпроса защо са я отвлекли — каза Марс.

Джеймисън се облегна на стената и отвърна:

— Смяташ ли, че ще се опитат да разберат докъде сме стигнали, като…

Декър я погледна и довърши вместо нея:

— Като я пребият? Като я измъчват?

Джеймисън пребледня и кимна.

— Мисля, че е по-вероятно да я използват като разменна монета — заяви Декър.

Марс го погледна объркан.

— Разменна монета? За какво?

— За теб.

— Изобщо не трябваше да заминавам.

Богарт седеше от другата страна на масата и се взираше в Декър. Двамата се намираха в един кабинет в малка сграда, която ФБР бе превърнало в импровизиран команден център.

Богарт и Милиган бяха пристигнали с половин дузина други агенти. Те бяха настанени в друга част на сградата, където работеха с надеждата да открият Лиза Девънпорт.

— Ти нямаше избор — отвърна Декър.

— Човек винаги има избор — възрази Богарт, който изглеждаше съсипан. Вратовръзката му бе разхлабена, ризата — измачкана, а косата — разрошена.

— В такъв случай нямаше реалистичен избор — каза Декър. — Дори да беше останал, едва ли щеше да предотвратиш случилото се.

— Не можем да открием никого в този град, когото Девънпорт да е познавала достатъчно добре, че да му отвори вратата в този час. Някакви идеи по въпроса?

— Възможно е да е познавала някого, за когото не подозираме.

— Ако възнамеряват да я използват като коз в преговорите, би трябвало да се свържат с нас.

Декър кимна.

— Проблемът ще бъде размяната. Тя винаги е проблем при подобни сценарии.

— Смяташ ли, че ще си я върнем жива? — попита Богарт.

— Видяла е кой я е отвлякъл. Познавала го е.

Богарт въздъхна и се облегна на стола си.

— А те не биха допуснали да разберем кой стои зад отвличането.

— Шансовете да я оставят жива са минимални.

— Кой според теб стои зад всичко това?

— Не е само един човек — каза Декър.

— Какво точно означава това?

— Мотивацията и действията могат да ни разкрият много. В случая има противоречие между мотивация и действия. Това означава, че най-вероятно си имаме работа с повече от един играч.

— Нещо се е променило — каза Богарт. — Марс е лежал в затвора цели двайсет години и нищо не се е случило.

— Промяната е свързана с насрочването на екзекуцията му. Никога преди не е бил толкова близо до смъртта. Това е бил катализаторът, който е провокирал действията им.

— И са платили на Монтгомъри?

— Да.

— Коя от двете групи?

— Нямам представа. Не мога да изключа нито една от тях.

— Целта им е това, което според тях знае Мелвин. Съдържанието на сейфа, което баща му е взел със себе си.

— То е ключът към всичко. Баща му го е взел и го е скрил някъде. И те мислят, че синът знае къде.