Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Това е стаята на Девънпорт — каза Джеймисън.

Декър отново извади пистолета, пристъпи към вратата и я побутна леко.

Надникна вътре и видя безпорядъка в стаята.

Бързо я претърсиха.

Девънпорт бе изчезнала.

И това изчезване не бе доброволно.

— Богарт и Милиган пътуват насам — обяви Декър.

Той се намираше в стаята си заедно с Марс и Джеймисън. Току-що бе приключил разговора по телефона с двамата федерални агенти. Местната полиция вече бе започнала разследване във връзка с изчезването на Девънпорт, но следователите си бяха тръгнали, без да открият нищо полезно. Беше очевидно, че Девънпорт е оказала съпротива, но никой не бе чул нищо, защото нейното крило на мотела бе почти празно по това време на годината.

— ФБР ще работи по случая? — попита вяло Джеймисън, докато разтриваше уморено очи.

— Изглежда, че приемат отвличането й твърде лично, като престъпление, насочено пряко срещу Бюрото, макар, формално погледнато, в момента тя да не работи за тях.

Декър погледна Джеймисън. Тя бе пребледняла и цялата трепереше.

— Алекс, имаш ли оръжие?

— Оръжие? Не. Защо?

— Ще ти дам пистолет и ще ти покажа как да го използваш.

— Наистина ли мислиш, че е необходимо?

— А ти наистина ли мислиш, че не е необходимо след изчезването на Лиза?

Джеймисън извърна поглед и нервно сплете пръсти.

— Не разбирам нищо — обади се Марс. — Защо им е да отвличат Девънпорт? Защо не мен? Аз съм този, който им трябва. Девънпорт не би могла да знае нищо за съдържанието на онзи сейф.

— Не могат да бъдат сигурни, Мелвин — отвърна Декър. — Обективно погледнато, Лиза е далеч по-лесна жертва от теб. Стаята й беше обърната наопаки, което означава, че се е съпротивлявала. Представяш ли си какво би могъл да направиш ти? Би могъл да ги убиеш дори.

Марс кимна бавно.

— Предполагам, че си прав.

Декър се замисли.

— Всъщност може и да не съм прав — каза той и се изправи.

— Къде отиваш? — попита го Джеймисън.

— Да огледам стаята на Девънпорт.

— Местните ченгета вече го направиха.

— Сега е наш ред.

Декър влезе в стаята, отиде до едната стена, облегна се на нея и обхвана помещението с поглед. Започна да го оглежда отляво надясно; главата му се въртеше от едната на другата посока като лъч на фар. Джеймисън стоеше до него, а Марс — който очевидно бе притеснен и объркан — се суетеше край вратата.

— Виждаш ли нещо? — промърмори той.

— Колко тежеше Девънпорт? Петдесет килограма? — попита Декър.

Джеймисън остана изненадана от въпроса, но каза:

— Там някъде, предполагам. Висока е колкото мен, но е доста по-слаба.

— Тя спортува, тича много — заразсъждава на глас Декър, — би трябвало да е слаба.

Погледът му пробяга по обърнатото нощно шкафче, съборения стол, счупената лампа, мазилката на стената, неоправеното легло…

— Сигурно е спяла, когато се е случило — обади се Джеймисън. — Събудила се е, когато онзи е нахълтал в стаята й.

— А може да е станала рано, за да потича, и тогава да са я отвлекли — предположи Марс.

— И двамата грешите — каза Декър.

— Как е възможно и двамата да грешим? — учуди се Джеймисън.

Декър посочи отворения гардероб.

— Маратонките й са там. Анцугът също. Навън вали като из ведро. Всъщност дъждът не е спирал цяла нощ. А обувките и анцугът дори не са влажни или опръскани с кал. И не мисля, че би излязла да тича в това време. Наблизо няма алеи и улички, а шосето е доста оживено. Никак не е безопасно.

— Добре, това означава, че са я нападнали, докато е спяла — каза Джеймисън. — И аз съм права.

Декър посочи вратата и прозореца.

— Няма следи от влизане с взлом. Полицията го потвърди. За да влезе някой, трябва да използва ключ. Ченгетата провериха на рецепцията. Ключалките тук са старомодни, с истински метални ключове, а не с електронни карти. И няма дубликати.

Джеймисън не искаше да се предаде толкова лесно.

— Може да са взели ключ от чистачките, които би трябвало да имат ключове за всички стаи.

Декър пристъпи към леглото и каза:

— Огледайте обърнатото шкафче.

Те застанаха до шкафчето и впериха поглед в него.

— Това шкафче е стояло до леглото — отбеляза Марс. — Върху него е била поставена лампа. Шкафчето се е обърнало, лампата е паднала, какво толкова?

— Погледнете крака му.

Марс и Джеймисън насочиха вниманието си към крака.

— В него се е забило парче от лампата.

След малко Джеймисън кимна. Разбра какво има предвид Декър, макар Марс да изглеждаше все така объркан.