Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Най-едрият от тях посочи Марс.

— Ти си оня, дето отърва инжекцията, нали? Гледах те по телевизията.

Марс не каза нищо.

— Ей, на теб говоря — провикна се едрият младеж.

Декър не искаше да се разправя с тези отрепки, но и не искаше Марс да се ядоса и да убие натрапника. Затова предложи:

— Защо не се върнете в билярдната зала?

Младежът не му обърна внимание, а продължи да се взира в Марс.

— Убил си родителите си и си се измъкнал от затвора. Как става тая работа, задник?

Декър забеляза как изражението на Марс се промени. Това, което видя, никак не му хареса.

А водачът на шайката продължи:

— Казаха, че си играл футбол. Глупости! Малкото ми братче ще те прегази на игрището!

— Направете ни път! Веднага! — нареди Декър.

— Кой си ти, по дяволите, че да ми казваш какво да правя? — попита онзи.

Декър показа служебната си карта от ФБР.

— Ето кой съм. — После разтвори якето си, за да видят останалите, че е въоръжен. — Това ми дава право да ти кажа да изчезнеш от тук.

Младежът погледна служебната карта и пистолета и попита с отвращение:

— Ти бавачка ли си му или какво?

Декър видя, че Марс се наежва, и постави ръка на рамото му, но без да откъсва очи от натрапника.

— Тръгвай!

Онзи погледна приятелите си.

— Смятате ли, че този пъзльо вече се е подмокрил?

Всички се засмяха.

— Върви! — настоя Декър. — Тръгни към колата, аз ще се оправя с тях.

Мелвин го изгледа, сякаш бе загубил ума си.

— Върви, Мелвин.

Марс закрачи неохотно.

Водачът на шайката пристъпи напред и го плесна по тила. Марс се извърна бавно, а Декър погледна младежа и го попита:

— Да умреш ли искаш?

— Мисля, че той иска да умре — отвърна онзи. — И ще съжалява, че това не е станало по-рано.

Декър си пое дълбоко дъх и погледна Марс, който му заприлича на бик, преди да започне коридата. Декър изруга наум и се обърна към младежа срещу себе си.

— Как се казваш?

— Защо? Каниш се да ме глобиш за неправилно паркиране ли? — попита арогантно онзи.

— Не, просто искам да знам с кого си имам работа.

— Казвам се Кайл, глупако. И между другото, не ми пука, че си фебереец. Това не означава нищо тук. — Разтвори якето си и показа пистолета си. — Не е зле да знаеш, че тук всички сме въоръжени.

— Добре, Кайл, ако искаш да се биеш с него, ще трябва да установим някакви правила.

— Правила? — изсумтя Кайл. — Какви…

— Затваряй си устата! — изрева Декър, вече изгубил търпение.

Кайл замръзна.

Декър си пое дъх, за да се успокои, и се опита да си представи, че е сам, а не стои пред шепа отрепки. Извади пистолета си и каза:

— Правило номер едно: ако някой извади пистолет, ще те прострелям в топките. Правило номер две: трябва да изразиш доброволното си устно съгласие с това, което ще чуеш. — Декър включи видеото на телефона си. Вдигна го така, че да попадне в кадър, и заяви: — Независимо от изхода на схватката никой от вас няма да повдига каквито и да било обвинения срещу господин Марс. Ако някой от вас загуби живота си, оцелелите няма да повдигнат граждански или наказателни искове срещу господин Марс.

— Ти майтапиш ли се? — попита Кайл.

— Нали нямаш проблем да приемеш тези условия?

— Може да имам.

— Нали реши, че е пъзльо? — Декър поднесе телефона си към Кайл. — Трябва да кажеш: „Съгласен съм“.

Четиримата му приятели го погледнаха с очакване. Той отвърна троснато:

— Съгласен съм.

Останалите се спогледаха и последваха примера му един след друг.

— Добре — каза Декър и се обърна към Кайл. — А сега дай ми телефона на най-близкия си роднина.

— Какво? Защо? — попита колебливо Кайл.

Декър погледна първо Марс, после Кайл.

— Защото той ще те убие, глупако.

Декър отстъпи крачка назад и кимна на Марс, който пристъпи към Кайл и му каза:

— Удари ме пръв.

— Защо?

— Защото не искам някой да каже, че съм започнал пръв.

Кайл се обърна към приятелите си и тихо им даде някакви наставления. После без никакво предупреждение се обърна рязко и стовари юмрук в брадичката на Марс. Или по-точно, щеше да го направи, ако Марс не бе блокирал удара му с лекота.

Кайл извика от болка и се олюля назад.

— Счупи ми ръ…

Не успя да довърши изречението, защото Марс заби юмрук в лицето му с такава сила, че Кайл полетя във въздуха и се стовари на асфалта в безсъзнание.

Останалите четирима отстъпиха назад и впериха погледи в него. От устата на Кайл течеше кръв, носът му бе счупен, а три избити зъба се въргаляха на земята до него.