Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Как се казваха?

— Жена ми беше Касандра, но я наричах Каси. Брат й се казваше Джони, а дъщеря ми — Моли.

— И ги откри мъртви?

— Да.

— Това трябва да е бил най-ужасният миг в живота ти.

— Видях ги в синьо.

— А? Какво? — погледна го Марс.

— Имам синестезия.

— Системне…?

— Синестезия. Състояние, получено в резултат на преплитане на сензорните пътеки. Виждам някои числа в цвят например. Видях убиеца на моето семейство в синьо. Винаги виждам смъртта в синьо. Освен това имам хипертимезия.

— Това пък какво е?

— Абсолютна памет, не забравям нищо.

— По дяволите! Извадил си голям късмет! По рождение ли я имаш?

— Не, получих в резултат на травма в главата, докато играех в НФЛ.

Марс го изгледа с недоверие.

— Стигнал си до НФЛ? Мислех, че си се отказал още в колежа.

— Подписах договор с „Кливланд Браунс“ и играх в един мач от редовния сезон.

— Един мач? Какво се случи?

— Някакъв новобранец връхлетя върху мен. Два пъти изпадах в клинична смърт на терена. Когато излязох от комата, установих, че мозъкът ми се е променил. Бях се превърнал в друг човек.

Когато Марс не каза нищо в отговор, Декър го погледна и видя, че спътникът му го е зяпнал смаяно.

— Така ли получи това хипер… нещо? Абсолютната памет?

Декър кимна.

— Не може да бъде! Сигурно се шегуваш! — възкликна Марс.

Декър поклати глава.

— Вече никога не се шегувам. В резултат на травмата настъпиха промени не само в паметта ми, но и в характера ми. Разбираш ли, той също се контролира от мозъка. Или поне от определени участъци в него.

— Случилото се с теб трябва да е много рядко явление.

— Изключително рядко.

— Но за работата ти като следовател сигурно е от полза да не забравяш нищо?

— Така е, но през останалото време неспособността да забравям ми създава проблеми.

Следващите няколко минути мълчаха, а после Марс попита:

— Защо ми разказваш всичко това? Имаш вид на доста затворен човек. А не бих казал, че сме близки приятели или нещо подобно. Почти не се познаваме.

— Исках да разбереш, че няма правилно или грешно решение на проблема, пред който си изправен. Аз лично знам какво искам да направя. Искам да открия какво се е случило с родителите ти и кой те е натопил за убийството им. Както сам каза, твоето положение е съвсем различно. Ти имаш други приоритети. Искам да знаеш и още нещо — може да не ме бива в нищо друго, но в работата си съм много добър. Затова, ако искаш да работим заедно по случая, те уверявам, че шансът да стигнем до дъното на тази история е много голям.

Марс го измери с поглед и каза:

— Знаеш ли, сега си те спомних. От онзи мач… имаше перфектна техника, правеше всичко както трябва. Блокира ме като по учебник.

— Да, но учебникът не може да те научи да тичаш бързо, да сменяш рязко посоката на терена или да имаш поглед върху играта. А ти притежаваше всичко това.

— Така е, имах талант — отвърна Марс. — Но имах и допълнителна мотивация, защото това беше моят шанс да се измъкна от градчето, в което живеех. Спортът е единственият шанс за много младежи, докато ти си имал и други възможности.

— За щастие, защото дори да не ме бяха контузили, нямаше да изкарам дълго в НФЛ.

— Искам да разбера какво се е случило с тях. И знам, че ти ще ми помогнеш.

— Това означава ли, че ще участваш в разследването?

— Да, предполагам.

— Още нещо, Мелвин.

— Какво?

— Истината често причинява болка. Понякога е по-добре да си останеш в неведение.

Марс се намръщи и отвърна:

— Благодаря, че ме предупреди, след като се съгласих да ти помогна.

Той отпусна седалката си назад, затвори очи и се приготви да спи.

Бяха влезли в Тексас, но ги очакваха още петстотин мили и осем часа път.

Всичко в Тексас беше огромно. И най-вече разстоянията.

Беше време за обяд и двамата с Марс умираха от глад. Освен това бързаха да намерят тоалетна.

Декър отби от магистралата и спря на паркинга на търговски комплекс, който включваше грил бар, супермаркет и магазин за сувенири. Паркингът бе почти пълен, предимно с пикапи със стойки за ловни пушки отзад и камиони с огромни ремаркета.

Музиката, която кънтеше в заведението, огласяше района. Влязоха вътре, отбиха се първо до тоалетната, след което си проправиха път до една маса в задната част на салона, по-далече от бара и живата музика. Поръчаха си храна и напитки.

Марс огледа клиентите, повечето от които носеха каубойски шапки и ботуши и танцуваха. Вдясно се намираше билярдната зала, а вляво — салон с видеоигри.