Дэвид Балдаччи - Последната миля

Това като че ли разсея недоверието му.

— И как ще го направиш?

— Седни на леглото.

Марс погледна първо Декър, после Джеймисън, сякаш се чудеше дали ще се намесят, за да спрат тази глупост. Никой от двамата не реагира. Погледът на Марс се върна към Девънпорт.

— Седни на леглото — каза тя. — Няма да боли, обещавам.

Той се подчини. Тя застана пред него и извади химикалка от джоба си. Поднесе я пред лицето му под ъгъл, който го накара да повдигне леко глава.

— Можеш ли да задържиш поглед върху химикалката?

— Това е глупаво.

— Моля те, Мелвин, направи го — обади се Декър. — Заслужава си да опитаме.

Марс въздъхна и впери поглед в химикалката.

— Добре, а сега какво?

— Следвай движенията й.

Девънпорт започна да движи плавно химикалката нагоре-надолу, наляво-надясно. През цялото време говореше с тих спокоен глас.

Марс не откъсваше поглед от химикалката. Движенията на Девънпорт бяха бавни и ритмични, а гласът й стана напевен, следвайки движенията на химикалката.

В един момент Марс поклати глава и възкликна:

— Това е глупаво!

Химикалката замръзна високо над главата му и Девънпорт попита:

— Знаеш ли колко спортисти медитират или правят упражнения, с които да прочистят съзнанието си преди състезание? Знаеш ли?

— Да.

— Представи си, че се подготвяш за важен мач. Отпусни се. Но недей да губиш концентрация. — Тя хвърли бърз поглед към Декър. — Ще играеш отново за твоя отбор срещу Университета на Охайо и пак ще прегазиш Декър. — После посочи химикалката. — Това е зоната, до която трябва да стигнеш, Мелвин. Можеш да го направиш. Мачът е важен. Трябва само да се концентрираш. Тази химикалка е голлинията. Тичай към нея.

Марс се облегна назад и впери поглед в химикалката, сетне бавно повдигна глава, за да изравни очи с нея.

Девънпорт се обърна шепнешком към Декър:

— Дай му някакви инструкции, свързани с футбола. Можеш да говориш съвсем тихо.

Декър се поколеба.

Девънпорт го окуражи:

— Можеш да се справиш, Еймъс. Представи си, че говориш отново с Томи Монтгомъри.

Декър кимна и заговори с тих и колеблив гласа. Обясни на Марс какво се случва на игрището. Нападателите си подават топката. Тя попада у Марс. Противниковата защита атакува отляво, левият гард трябва да я удържи още секунда, а Марс трябва да отгатне по погледа на лайнбекъра какъв ще е следващият му ход.

Девънпорт даде знак на Декър да спре.

Докато Декър говореше, тя бе забавила движението на химикалката и погледът на Марс бе реагирал по съответния начин. Накрая химикалката замръзна във въздуха и Марс впери поглед в нея. Изражението на лицето му бе спокойно и отпуснато.

— Мелвин, чуваш ли ме? — попита Девънпорт.

— Да — отвърна той с променен глас.

Девънпорт свали бавно химикалката, но погледът на Марс остана втренчен в същото място.

— Ти учиш в Тексаския университет — каза тя. — Спомняш ли си това?

Той кимна.

— Сега обаче си у дома с родителите си.

— Да.

— Неотдавна И Ес Пи Ен са показали родителите ти по телевизията. Те са разбрали, нали?

— Да.

— Как?

— Някой в заложната къща казал на баща ми и той много се ядоса.

— Днес те се държат странно, нали?

— Да.

— В какво по-точно се изразява това?

— Нервни са. Ядосани. Баща ми е много разстроен.

— Защото са ги показали по телевизията?

— Да.

— Баща ти каза ли какво точно го е разстроило?

— Не.

— А майка ти? Тя говори ли за това?

— Каза да оставя татко на мира и той щял да се оправи. Тя… тя също не искаше да говори за това.

— Забеляза ли баща ти да прави нещо необичайно?

— Работи до късно… не вечеря… и пи много.

— Двамата с майка ти караха ли се за нещо?

— Крещяха си, но не разбрах какво казват.

— Можеш ли да чуеш нещо?

Марс сбърчи вежди.

— Някаква испанска дума. Много странна. Майка ми я изрече.

— Коя дума?

Той свъси чело и бръчките по него станаха още по-дълбоки.

— Ch… chocha.

— Chocha, сигурен ли си?

Марс кимна.

— Chocha. Проверих я в речника. Има две значения на испански. Може да означава проститутка или… — тук той се запъна неловко — или женски полов орган. Не разбрах за какво говорят. Няма логика…

— Спомняш ли си нещо друго необичайно, което се е случило по това време?

Марс замълча, а Девънпорт зачака търпеливо.

— Прибрах се една вечер и заварих баща ми да седи на стола си. Мама я нямаше…

— Добре, продължавай.

— Попитах го какво прави. А той ме погледна по начин…