Дэвид Балдаччи - Последната миля

Марс познаваше това чувство.

Останалите цивилни също се оглеждаха предпазливо, все едно знаеха, че тук някъде е заложена бомба, но нямаха представа кога ще избухне.

Очилатият се покашля. Огледа пода, стените, тавана, самотната крушка над главата си. Погледът му сновеше във всички посоки, но избягваше Марс. Сякаш едрият, плувнал в пот мъж, който стоеше на метър и половина от него, бе станал невидим.

Очилатият се покашля още веднъж. Звукът напомни на Марс отпушването на задръстен канал на мивка. С поглед, забит в пода, мъжът изрече:

— Случаят ви претърпя неочаквано развитие. Екзекуцията ви е отменена.

Марс остана безмълвен.

Марс си остана с белия гащеризон с предупреждението ОС на гърба, но го отведоха от килията в стаята, в която се намираше сега, без да му сложат белезници на ръцете или вериги на краката. Това се случваше за пръв път, откакто бе влязъл в затвора. Въпреки това покрай стената се наредиха половин дузина надзиратели. Стояха нащрек да не би ситуацията да излезе извън контрол.

Срещу него седнаха четирима мъже. Той не познаваше никого от тях. Всичките бяха бели, всичките облечени в широки, торбести костюми. Най-младият бе на възрастта на Мелвин Марс. Имаха вид на хора, които предпочитат да се намират където и да било другаде, само не и тук. Впериха погледи в него.

Той им отвърна с не по-малка решимост. Нямаше да каже нищо. Те го бяха довели тук. Те трябваше да започнат разговора.

Мъжът, който бе заел централното място, разлисти някакви документи пред себе си.

— Сигурен съм, че се питате какво става, господин Марс.

Марс наклони глава на една страна, но не каза нищо. Не беше чувал някой бял да го нарича „господин“ от… по дяволите, изобщо не можеше да се сети бял да го е наричал „господин“. По време на лагера, предшестващ избора на нови играчи в НФЛ, го бяха наричали момче. В затвора пък бяха използвали каквито се сетят епитети.

Мъжът продължи:

— Друг човек призна, че е извършил убийствата, за които сте били обвинен.

Марс примигна няколко пъти и изправи гръб на стола. Отпусна на масата огромните си ръце, които бяха раздали толкова пасове на терена.

— Кой? — Гласът му прозвуча толкова неестествено, сякаш не беше негов и някой друг говореше вместо него.

Непознатият погледна един от колегите си, който беше по-възрастен и по-невъзмутим от останалите. Той кимна на по-младия, който каза:

— Името му е Чарлс Монтгомъри.

— Къде е?

— В щатския затвор в Алабама. Очаква екзекуция. За други престъпления, които не са свързани с това.

— Смятате ли, че той го е направил? — попита Марс.

— В момента тече разследване.

— Какво знае? — попита Марс. — За убийствата, имам предвид.

Мъжът отново потърси с поглед по-възрастния си колега. Онзи се поколеба.

Марс долови това и се обърна към него.

— Защо иначе ще спирате екзекуцията ми? Само защото някакъв затворник от Алабама е признал, че е извършил убийствата? Едва ли. Сигурно знае нещо, което само истинският убиец би могъл да знае.

По-възрастният мъж кимна. Явно започваше да гледа на Мелвин по нов, по-благосклонен начин.

— Така е — отвърна той. — Монтгомъри наистина е разказал неща, които само истинският убиец би могъл да знае. Попаднахте право в десетката.

— Стори ми се логично — отвърна Марс и въздъхна дълбоко.

Макар да вземаше адекватно участие в разговора, като че ли все още не осъзнаваше напълно какво му казват непознатите.

— Познавате ли Чарлс Монтгомъри? — попита първият от тях.

Марс насочи вниманието си към него.

— Дори не съм чувал това име. Защо?

— Търсим потвърждение на определени факти.

Марс кимна отново. Много добре знаеше на кой „факт“ търсят потвърждение. Дали той е наел Монтгомъри да убие родителите му.

— Не го познавам — заяви спокойно, огледа стаята и попита: — Какво следва оттук нататък?

— Ще останете в затвора, докато… проверим и потвърдим някои неща.

— А ако не успеете да ги потвърдите?

— Господин Марс — намеси се по-възрастният, — вие сте осъден за убийство по всички правила на закона. Присъдата ви не е била отменена въпреки многобройните обжалвания през годините. Нещо повече, тази вечер трябваше да бъдете екзекутиран. Това са въпроси, които не могат да бъдат разрешени за няколко часа. Трябва да следваме определени процедури.

— И колко време ще продължат те?

Мъжът поклати глава и каза:

— В момента не съм в състояние да посоча каквито и да било срокове. Иска ми се да можех, но не е възможно. Мога да ви уверя, че вече сме изпратили хора в Алабама, които да разпитат подробно Монтгомъри. Що се отнася до ситуацията тук, при нас, властите в Тексас вече подновиха разследването. Не се съмнявайте, че ще направим всичко по силите си, за да въздадем правосъдие.