Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Мъже и жени се подреждаха за танц. Дръпнаха Майкъл встрани от Тулио и го увлякоха във вихрушката от движения. Усещаше се понесен от плътна спирала разгорещени тела, която накрая го изтласка от себе си, хванал за ръката млада сицилианка. И други двойки се отделяха от танцуващите, за да се шмугнат в храстите. Момичето изпърха до голяма бъчва наблизо, отпи от поставената върху нея сребърна кана и поднесе виното на Майкъл.

Тя беше красива. Виното правеше чудесно оформените устни още по-тъмни. Святкащите кафяви очи и гладката кожа сякаш засенчваха и фенерите с вътрешния си огън. Малко оставаше напращелите й гърди да скъсат блузата с ниско деколте. Силните крака опъваха копринената пола. Тази жадуваща плът не признаваше задръжки или отказ.

Тя се притисна в него, докато пиеше, после го издърпа по алеята между дърветата към задната страна на грамадната къща. Майкъл се качи след нея по външна каменна стълба, стигнаха до тераса. След миг вече влизаха през мастилено черна остъклена врата в тъмна спалня.

Момичето се притисна в него и потърси с устни неговите. Гърдите й се надигаха учестено от страст и той плъзна длани по тях, все едно искаше да ги укроти. Ръцете й се обвиха около кръста му.

За миг Майкъл се сети за Розали. Не би могъл да понесе, ако и тя бъде въвлечена в несгодите му, защото не очакваше нищо друго освен да бъде заловен или убит. Казваше си, че ако сега се люби с тази жена, ще затвърди решението си. А и нали тя го въведе в къщата на Генко Бари?

Момичето вече го дърпаше към леглото и едновременно се мъчеше да смъкне дрехите му. Полата й се бе запретнала към корема и Майкъл виждаше прекрасните бедра, усещаше горещата й кожа до своята. След минута двамата се бяха увили като змии, въртяха се на леглото в яростно напрежение на всички мускули. От потта телата им станаха хлъзгави. Накрая се търкулнаха на студения каменен под, заспаха сплетени в прегръдка, събудиха се след малко, пиха вино от каната, качиха се на леглото, пак се любиха и накрая се унесоха в дълбок сън.

Сутринта Майкъл се събуди с най-тежкия махмурлук в живота си. Мъчеше го илюзията, че цялото му тяло се е просмукало с ферментирала шира. Изпъшка, но голата жена до него цъкна с език състрадателно, посегна надолу и взе полупразната кана.

— Няма друг лек — ухили се тя на Майкъл, надигна каната и му я даде.

Той също загълта жадно и ухаещото на плодове вино отми болката от главата му. Наведе се да целуне гърдите на момичето — и от тях като че ли лъхаше аромат на грозде.

Майкъл й се усмихна:

— И коя си ти все пак?

— Ами аз съм госпожа Бари, но ти можеш вече да ме наричаш Лучия — прихна тя. Някой почука на залостената врата и жената се засмя още по-весело. — Ето го и съпруга ми, дошъл е да те възнагради.

Тя стана да отвори, а Майкъл опита да достигне с пръсти провесеното на стола сако, в което беше пистолетът. Преди обаче да напипа оръжието, вратата се отвори и влезе Генко Бари. Зад измършавялата фигура стърчаха двама селяни с ловни двуцевки в ръцете. Единият беше Тулио, който гледаше Рогън невъзмутимо.

Генко Бари седна до тоалетната масичка на жена си и се усмихна благо на американеца.

— Няма от какво да се плашиш. Не съм типичният сицилиански мъж, преливащ от ревност. Сигурен съм, че и за тебе е очевидно колко неспособен съм напоследък да изпълнявам задълженията си в леглото. Но аз съм светски човек за разлика от съселяните си във Вилалба. Нямам нищо против жена ми да задоволява естествените си потребности, само не и с мъже от селото. Не искам да се разчува прекалено. Опасявам се, че снощи Лучия може да се е увлякла от виното и веселбата, но какво значение има… Заповядай, това е твоята награда.

Бари подхвърли на леглото претъпкан портфейл. Рогън не го погледна.

Мафиотът се обърна към жена си.

— Лучия, как се представи той?

Тя закима със сияеща усмивка.

— Като породист бик! — отвърна палаво.

Бари се разсмя… или по-скоро искаше, но не му стигна въздух.

— Моля те да я извиниш — каза на Рогън. — Тя е простодушно селско момиче, което просто не може да устои на желанията си. Затова се ожених за нея, щом научих за неизлечимата си болест преди три години. Заблуждавах се, че ще се вкопча по-здраво в живота, ако се наслаждавам на тялото й. Скоро обаче това вече не ми беше по силите. И когато видях, че тя страда напразно, загърбих всички традиции в моя роден край. Позволих й да има любовници. Все пак аз определям условията, не искам всеки да оплюва честта на семейството ми. Нека те предупредя отсега — похвалиш ли се за тази нощ на когото и да било в Сицилия, моите хрътки ще те спипат и повече няма да легнеш с жена.