Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Майкъл отговори троснато:

— Нямам нужда от парите ви, нито разправям на някого женски истории.

Генко Бари оглеждаше съсредоточено лицето му.

— Нещо в тебе ми е познато… И говориш италиански почти като роден език. Пътищата ни пресичали ли са се досега?

— Не — отрече Рогън.

И той се взираше в мъжа отсреща, но със съжаление. Сицилианецът едва ли тежеше повече от четиридесет килограма. Кожата се опъваше по черепа му.

Генко Бари подхвана замислено, все едно говореше на себе си.

— Разпитвал си за мен в Палермо. После американският агент Бейли ти е помогнал да ме намериш. А пък Тулио — махна с ръка към стоящия зад него въоръжен селянин — казва, че и при неговата лавка за вино си искал да те упъти към дома ми. Уверил си го, че си поканен. Значи се познаваме. — Той впи поглед в очите на Рогън. — Да не си изпратен да ме убиеш? — Отново се усмихна като призрак и разпери ръце. — Закъснял си. И без това умирам. Безсмислено е да ме убиваш.

— Когато си спомниш кой съм — спокойно изрече Рогън, — тогава ще отговоря на въпроса ти.

Бари вдигна рамене.

— Не е най-важното нещо на света, но докато си спомня, настоявам да останеш мой гост. Позволи си малко време на отмора и забавления. Ще развеселяваш жена ми, а защо да не отделяш и по час-два всеки ден да си побъбрим? Винаги съм любопитен да науча нещо повече за Щатите. Имам мнозина приятели там. Моля те да приемеш предложението ми. Няма да съжаляваш.

Рогън кимна и пое протегнатата ръка.

Щом Бари и телохранителите му излязоха от спалнята, той попита Лучия:

— Колко живот му остава?

— Че знае ли някой? Месец, седмица, час… Много ми е жал за него, но аз съм млада. Моят живот е пред мен, може би е по-добре той да умре скоро. Но аз ще го оплаквам с цялата си душа. Той е много добър човек. Подари цяло стопанство на моите родители и ми завеща имението си. Нямаше да е чак толкова зле и без любовници, но той настоя да търся разтуха с други мъже. И сега се радвам, че е тъй.

Тя седна в скута на Майкъл, готова да продължат веднага с удоволствията.

Остана в голямата къща на Генко Бари още цяла седмица. Изобщо не се съмняваше, че е безнадеждно начинание да избяга от Сицилия, след като го убие. Пипалата на мафията щяха да го достигнат, преди да се е добрал до летището в Палермо. Трябваше да се разправи с Бари така, че трупът му да не бъде открит поне шест часа.

Умуваше над плановете си повечето време и използваше шанса да се сближи с Бари. Не можеше да отрече, че мафиотът е симпатичен, любезен и услужлив. Едва ли не се сприятелиха през тази седмица. И макар че Майкъл излизаше на разходки с коне или на любовни пикници с Лучия, разговорите с Бари бяха по-интересни и забавни. Страстта на момичето беше неизчерпаема и Майкъл с облекчение сядаше по тъмно да сподели с Генко Бари лека вечеря и по чашка гроздова ракия.

Убиецът отпреди десет години изглеждаше съвсем друг човек. Отнасяше се с Майкъл като добър чичо и приковаваше вниманието му със странните си истории за мафията в Сицилия.

— Знаеш ли защо никъде из Сицилия няма да видиш ограда, по-висока от две стъпки край пътищата, нивите и градините? По едно време на правителството в Рим му щукнало, че сицилианците прекалено много се дебнат и убиват от засада. Измъдрили, че ако намалят оградите, ще намалеят и убийствата. Ама че глупаци… Нищо не може да възпре хората да се избиват помежду си. Не си ли съгласен?

Рогън само се усмихна. Не желаеше да бъде въвлечен във философски спорове за убийството.

Генко Бари му разказваше за прастарите междуособици на мафиотските кланове и за повсеместното изнудване, наричано лицемерно „закрила“. Всеки вид стопанска дейност си имал собствени мафиоти, изсмукващи кръвта му като пиявици. Имало дори такива, които събирали пари, за да „закрилят“ младежите, застанали под прозорците на любимата, за да я очароват със серенада. Според Бари покварата на острова била неизкоренима. И все пак човек можел да живее тук спокойно… ако се погаждал с мафията.

Домакинът сподели, че се е захванал със земеделие през 1946 година, защото отказал непреклонно да се забърква в трафика на наркотици, който избуял веднага след войната.

— Зъл човек бях тогава — призна Бари с крива усмивка. — Лесно прибягвах до насилие. Но никога не съм посягал на жена и никога не съм се занимавал с наркотици. За мен това е инфамита. Винаги съм държал на своята чест. Дори убийците и бандитите имат някаква представа за чест.

Рогън пак се усмихна сговорчиво. Бари май бе забравил за Съдебната палата в Мюнхен, за писъците на Кристин, съхранени върху восъчната повърхност на цилиндъра във фонографа. Време беше да му опресни паметта.