Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Какво й бяха сторили, преди да умре?

Как са я накарали да крещи така?

Как са я убили?

Не попита никого досега, защото щяха да го излъжат. Молтке и Пфан биха се опитали да омаловажат злодеянието. Братя Фрайзлинг щяха да измислят кървави подробности, за да го заболи още повече. Само Генко Бари би му казал истината.

Незнайно защо Майкъл вярваше в това.

Най-после щеше да научи как е умряла бременната Кристин. Щеше да разбере какво е причинило изтерзаните писъци, които онези мръсници бяха записали и съхранили толкова старателно.

Пристигна в селото след единадесет часа вечерта и се учуди, че го заварва ярко осветено от стотици цветни фенери, окачени под арки на всяка улица. На калдъръма бяха наредени пъстро украсени сергии и продавачите зад тях предлагаха оживено горещи наденички, вино и нарязана на квадрати дебела сицилианска пица с мазничка аншоа, щедро залята с доматен сос.

Тези аромати, наситили нощта, мигом го подсетиха колко е прегладнял. Спря колата и се натъпка с хляб и наденички, докато устата му не пламна от лютите подправки. Премести се на съседната сергия, за да купи чаша червено вино.

Научи, че е дошъл във Вилалба по време на празника на Света Чечилия — покровителката на селото. Веселбата продължавала три дни, а сега била едва втората нощ. Към полунощ всички, дори недорасли момчета и момичета, се бяха понапили със стипчивото младо вино на Сицилия. Селяните посрещаха сърдечно госта. А когато чуха почти безупречния му италиански, виночерпецът Тулио — огромен дебелак с пищни мустаци, го прегърна бурно.

Изпиха още по чаша заедно. Тулио не го пускаше да си тръгне, нито пък искаше да чуе за пари. И други мъже се събраха около тях. Някои носеха дълги хлебчета, пълнени с печени чушки, други дъвчеха парчета пушена змиорка. Деца танцуваха на калдъръма. По централната улица минаха три натруфени момичета, чиято лъскава черна коса беше вдигната във високи прически. Стрелкаха мъжете с предизвикателни погледи.

Тези бяха специално поканените за празника путани — проститутки, които щяха да посветят в насладите на плътта младежите, съзрели за това. Старейшините на селото се грижеха за честта на местните момичета — ами ако разгонените младежи ги съблазнят?

И мъжете около сергията се изнизаха заедно с младоците след проститутките.

Майкъл си внушаваше, че празникът ще му послужи като прикритие. Защо да не успее да свърши какво искаше още тази нощ и да се махне до сутринта?

Обърна се към Тулио:

— Ще ми кажеш ли къде е имението на Генко Бари?

Промяната у едрия сицилианец беше смразяваща. Лицето му застина в безизразна маска, а дружелюбието му се изпари безследно.

— Не познавам никакъв Генко Бари.

Майкъл се разсмя.

— Ние сме стари познайници от войната, той ме покани да го навестя във Вилалба. Както и да е… И сам ще намеря къщата.

Тулио веднага се разтопи в усмивка.

— А, значи и ти си поканен на гощавката? Всички от селото отиваме там. Хайде, ще те заведа.

Макар че още неколцина чакаха да им сипе вино, Тулио ги отпрати с жест и спусна капака на сергията. Хвана Майкъл под ръка и обеща:

— Само да отидем в имението и ще преживееш такава нощ, че никога няма да я забравиш.

— Надявам се — учтиво отвърна Майкъл.

Около имението се издигаше висока каменна ограда, но двете крила на тежката порта от ковано желязо бяха широко отворени, а от дърво към дърво в градината се проточваха многоцветни гирлянди. Тази нощ Генко Бари гощаваше всички селяни, мнозина от които обработваха земите му.

Дългите дървени маси бяха отрупани с големи купи макарони, плодове и домашен сладолед. Жени пълнеха чаши от наредени на поляната бъчви и поднасяха червено-лилавата течност на всеки минаващ. Май цялата околия се бе струпала да гостува на мафиотския главатар. Трима музиканти на подиум огласяха неуморно просторната градина. Пред тях на кресло, украсено цялото с дърворезба и приличащо на трон, седеше човекът, когото Рогън дойде да убие.

Домакинът се здрависваше с всекиго. Майкъл обаче се взираше дълго в него, преди да го познае. Някогашното пълно мургаво лице се бе преобразило в череп, покрит с восъчна кожа, по-бледа и от платнената шапка върху главата му. Насред кипящото веселие на празника мафиотът сякаш напомняше, че смъртта дебне наоколо.

Майкъл поклати глава — или щеше да си отмъсти веднага, или друг екзекутор, пред когото всички са равни, скоро щеше да отнесе Бари.