Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

— Ако те загубя сега, свършено е с мен. Знам си. Моля те, остави онези тримата на мира.

— Не мога — меко отвърна Майкъл. — Може би ще понеса Генко Бари и Вента Пайерски да доживеят до старини, но никога не бих простил на Клаус фон Остен. А щом трябва да убия него, няма да им се размине и на другите. Не мога иначе.

— Не си прахосвай живота заради фон Остен — помоли го Розали. — Какво като умре сега? Остави го да живее и ти също ще живееш… и аз ще бъда щастлива.

— Не мога.

— Знам, че е убил твоята жена, опитал се е да убие и тебе. Но тогава всеки се опитваше да убие кого ли не. — Тя поклати глава. — Спрямо тебе те са били убийци, да. Но тогава всички бяха убийци. Нима трябва да изтребиш целия свят, за да си отмъстиш?

Майкъл я побутна да се отдръпне.

— Разбирам добре всичко, което казваш. Непрекъснато мисля за това от години. Кой знае, може и да им простя, че изтезаваха и убиха Кристин. Мога да им простя, че поискаха да убият и мен. Но фон Остен си позволи нещо, което няма да му простя. Постъпи така с мен, че е немислимо да живея на една планета с него. Той ме съсипа без куршуми, без дори да повиши глас. Отнасяше се по-жестоко от всички други накуп. — Майкъл спря да си поеме дъх, за да прекрати все по-силното туптене в главата си. — Сънувам, че го убивам, а после го възкресявам, за да го убия пак…

Обявиха отново номера на неговия полет.

Розали го целуна набързо и прошепна:

— Ще те чакам в Мюнхен, в същия пансион. Не ме забравяй.

Майкъл също я целуна.

— За пръв път се надявах да оживея накрая. Преди не ми пукаше. Няма да те забравя.

Обърна се и тръгна към изхода за самолета.

От самолета, издигнал се в здрача над Германия, Рогън виждаше как тази страна се бе съградила наново. Немците бяха издигнали още повече заводски комини, още по-високи кули от бетон и желязо. Но и от височина няколко километра още личаха грозните белези, оставени от гибелната едра шарка на войната.

Пристигна преди полунощ в Палермо, настани се в най-луксозния хотел и веднага започна да търси. Попита дежурния администратор на рецепцията дали познава в града някого с името Генко Бари.

Италианецът сви рамене и разпери ръце. В Палермо живееха поне четиристотин хиляди души. Нима можеше да познава всички?

Сутринта Рогън побърза да отиде в частна детективска агенция и даде поръчка за издирването на Генко Бари. Плати щедър аванс и обеща още по-съблазнителна премия. След това обиколи онези бюрократи в града, от които се надяваше да изкопчи нещо полезно. Отби се в консулството на Щатите, в полицейското управление, в редакцията на най-големия вестник. Никой никъде не знаеше нищо за Генко Бари.

На Рогън му се струваше невероятно усиленото търсене да остане безплодно. Генко Бари сигурно беше богат и влиятелен човек, щом за него се говореше, че е от най-видните мафиоти. Скоро обаче проумя, че тъкмо в това е пречката.

Защо си въобразяваше, че някой в Сицилия ще се осмели да му даде сведения за мафиот?

На този остров най-нерушимият закон беше „омерта“ — мълчанието. Тази традиция се бе вкоренила от векове: „Не издавай нищичко пред властите.“ А наказанието за нарушаването й беше неизбежна насилствена смърт. Нима биха рискували само за да задоволят любопитството на някакъв си чужденец?

Рогън предполагаше, че „омерта“ е непреодолимо препятствие и за полицията, и за частните детективи. Едва ли и те биха нарушили неписания закон заради него.

В края на първата седмица вече се колебаеше дали да не замине за Будапеща, но при него в хотела дойде човек, когото не очакваше — вездесъщият Артър Бейли от германската щабквартира на американското разузнаване.

Бейли протегна ръка помирително и се усмихна.

— Дойдох да ти помогна. От Вашингтон ми втълпиха, че връзките ти наистина са прекалено солидни, за да се опитвам да те тормозя. Тогава защо да ти се пречкам? Разбира се, имам свои, себични подбуди да предложа помощта си. Не искам случайно да навредиш дори малко на нашата система за събиране на информация в Европа, в която вложихме толкова труд.

Рогън впери поглед в Бейли. Имаше ли основания да се съмнява в натрапчивата искреност и дружелюбие?

— Да бъде както казваш — съгласи се накрая той. — Защо не започнеш да ми помагаш, като ми подшушнеш къде да намеря Генко Бари?

Той предложи питие на дългурестия агент. Бейли се настани в креслото, изпружи крака и отпи от неразреденото шотландско уиски.

— О, да, ще ти подскажа. Но и ти първо ми обещай, че ще позволиш да ти съдействам до самия край. След Бари ще отидеш да се разправиш с Пайерски в Будапеща, после и с фон Остен в Мюнхен. Или може би в обратния ред, не знам какво си намислил. Нека се разберем, че ще се вслушваш в моите съвети. Много държа да не те заловят. Спипа ли те полицията, вдигнат ли шум за миналото ти в армейското разузнаване, може да навредиш непоправимо на контакти, които създавахме с години… и вложихме милиони долари в тях.