Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

— А защо сам не си отнемеш живота? — рязко го попита Рогън. Смаяно видя как Генко Барин наведе глава от срам, но после го погледна право в очите.

— Това е смъртен грях. Аз още вярвам в Бог…

Смълчаха се, застанали един срещу друг.

Накрая Рогън промълви:

— Обещавам да те убия, ако ми кажеш дали фон Остен уби моята жена.

Генко Бари изричаше думите насечено, сякаш засядаха в гърлото му.

— Старшия ни офицер — Клаус фон Остен, заповяда виковете й да бъдат записани, за да се гаври с тебе по-късно. Той беше необикновено същество, което вдъхваше истински ужас. Не познавам друг, комуто би хрумнало да се възползва така от положението в подобен момент. Защото трябва да знаеш, че не беше обмислено предварително. Сети се за фонографа, докато младата жена умираше…

— Тогава кой я е убил? — изграчи Майкъл. — Кой я изтезаваше?

Генко Бари се взря в него и отрони тежко:

— Ти.

Кръвта удряше като с чук в главата на Рогън, около сребърната плочка натискът и болката растяха с всяка секунда. Гласът му се накъсваше:

— Ах, ти, долно изчадие, излъга ме! Значи няма да ми кажеш кой го е направил… — извади пистолета изпод сакото и го опря в корема на Бари. — Кажи ми най-сетне кой уби жена ми!

Сицилианецът не откъсваше поглед от очите му.

— Ти я уби… неволно. Тя умря при раждане. Плодът беше мъртъв в утробата й. Никой от нас не я е докосвал. От самото начало предполагахме, че тя не знае нищо важно. Но Клаус фон Остен записа писъците й, за да смаже волята ти.

— Лъжеш! — избълва Майкъл и без да мисли повече, натисна спусъка.

Ехото между скалите придаде на трясъка силата на гръмотевица, а изцеденото от болестта тяло на Бари отлетя два метра назад. Рогън прекрачи към умиращия мъж, свлякъл се до ръбест камък, и опря цевта в ухото му.

Бари отвори очи, кимна с благодарност и прошепна:

— Не се обвинявай. Тя викаше страшно, защото всяко силно страдание и всяка смърт са страшни. И ти ще умреш някой ден, това също ще бъде страшно… — От устата му се стичаше кървава слюнка. — Прости ми, както аз ти простих…

Вместо да стреля отново, Майкъл опря главата на сицилианеца в скута си, докато дишането му спря.

Щеше да стигне навреме за следващия полет до Рим. Преди да си тръгне, покри трупа на Генко Бари с одеялото от колата. Надяваше се да открият мъртвеца скоро.

Рогън не се забави в Рим и веднага взе самолета за Будапеща. Артър Бейли спази обещанието си — и визите бяха готови.

Рогън изпи немалко чаши уиски по време на полета. Не можеше да забрави какво му каза Генко Бари. Значи Кристин е умряла при раждане… Така ли са викали всички жени, които природата бе погубила, докато раждат децата си още от началото на човешката история? А безмилостният гад Клаус фон Остен е записвал писъците й. Само пристрастен към злото изверг би могъл да постъпи толкова нечовешки.

Майкъл дори забрави собственото си чувство за вина, докато си представяше с какво върховно удоволствие ще убие фон Остен. Чудеше се дали да не отложи и екзекуцията на Пайерски, но вече пътуваше към Будапеща, а Бейли бе подготвил всичко там.

Рогън се подсмихна кисело. Знаеше нещо, за което агентът не подозираше.

От летището в Будапеща Майкъл се запъти директно към американското консулство, без да е изтрезнял докрай. Влезе и поиска да извикат преводача, както му бе заръчал Бейли.

Нисък изнервен мъж с мустаци като четка го пусна в коридора към служебните помещения.

— Аз съм преводачът. Кой ви изпраща?

— Един общ приятел. Артър Бейли.

Дребосъкът се шмугна в най-близката стая, върна се след малко и каза нерешително:

— Господине, елате с мен, моля ви. Ще ви запозная с човека, който ще ви помага.

Вътре ги чакаше як мъжага с оредяваща коса. Раздруса ръката на Рогън и се представи с името Стефан Вроцк.

— Аз съм този, който ще ви съдейства. Нашият приятел Бейли настоя да се заема лично, за да успеете в мисията си.

Той махна величествено с ръка и преводачът побърза да излезе. Щом останаха насаме, Вроцк заговори високомерно:

— Прочетох сведенията за вашия случай и получих подробни указания. Знам какво сте направил досега и какви са плановете ви.

По тона му личеше, че никога не би се усъмнил в способностите и знанията си. Явно преливаше от самочувствие. Майкъл се изтягаше в креслото и го слушаше, а Вроцк продължи:

— Задължително е да разберете, че тук — зад Желязната завеса, условията са коренно различни. Не се заблуждавайте, че можете да си позволите досегашната дързост. Миналото ви като разузнавач през войната показва, че сте склонен към безразсъдство. Унищожили са групата ви, защото сте забравил за елементарни предпазни мерки. Не е ли така?