Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Рогън и Вроцк наблюдаваха масата цяла вечер. Пайерски игра шах до девет часа, като не спираше да се налива. Точно в девет русата сервитьорка отнесе кутията и започна да поднася вечерята.

Унгарецът се захвана да поглъща блюдата с такава първобитна наслада, че малко оставаше Майкъл да съжали за решението си да му отнеме живота. Все едно да убие лишен от разум звяр. Пайерски дори надигна купичката, за да доизпие последните глътки супа. Използваше твърде голяма лъжица, а не вилица, за да загребва в устата си цели купчинки напоен със сос ориз. И виното гълташе направо от бутилката, после си облекчаваше стомаха с оригване, стигащо до ушите на всички в ресторанта.

Когато се натъпка до пръсване, той плати цялата сметка, тупна сервитьорката по задника и пъхна в деколтето й цяло снопче омачкани банкноти, за да я опипа и по гърдите. Виждаше се, че околните търпят безропотно прищевките му. Или много го харесваха… или се бояха до премала от него.

Приятелчетата му го последваха в доста тъмните улици, разговорите им огласяха нощта. Минаха край кафене с отворена врата. Отвътре се чуваше музика. Пайерски награби в мечешките си лапи един от своите спътници и го понесе с тежки стъпки в пародия на валс.

Рогън и Вроцк вървяха след тях чак до здание с пищна фасада, където цялата компания нахълта. После Вроцк спря такси и двамата се върнаха в консулството, където той даде на Рогън досието на унгареца.

— Тук са описани останалите навици на Пайерски. Не е нужно да го следваме по петите навсякъде. Върши едно и също всяка вечер.

Досието съдържаше само няколко страници, но те бяха твърде интересни. Майкъл научи, че Вента Пайерски се е издигнал до началник на комунистическата политическа полиция в Будапеща. Работел от рано сутрин в сградата на градската управа, а и покоите му били също там. И кабинетът, и апартаментът се охранявали денонощно от служители на тайната полиция. Винаги излизал от сградата точно в шест и половина вечерта и неизменно го придружавали телохранители в цивилни дрехи. Майкъл се върна мислено час назад и прецени, че двама или по-скоро трима от компанията на Пайерски бяха неговата охрана.

Значи Вента Пайерски единствен сред седмината мъчители бе продължил да се занимава със същите гнусотии след войната… И най-незначителни хора при най-малкото подозрение за подривни действия срещу държавата биваха завличани в онази сграда. Повече никой не ги виждаше.

Американското разузнаване имаше данни, че Пайерски е замесен в отвличането на учени от Западна Германия. С други думи, името му се намираше доста напред и в списъка на престъпниците от Студената война, които Западът би ликвидирал с удоволствие.

Майкъл се подхилваше със стиснати зъби. Разбираше защо Бейли изведнъж стана толкова услужлив и защо Вроцк се стараеше да го улесни. Убийството на Пайерски би разтърсило до основи цяла Будапеща.

В досието намери и обяснение за безвкусно украсеното здание, където Пайерски заведе компанията си. Оказа се, че е най-скъпият, покровителстван от властите бардак в целия град. Сладострастният унгарец винаги се качвал в отредената за него стая с най-малко две от момичетата. Час по-късно отново бил на улицата, захапал дълга пура със самодоволното изражение на мечок, готов за зимен сън. Но и в бардака телохранителите не се отделяли от него, чакали пред вратата. Там също не беше уязвим.

Рогън затвори досието и изгледа Вроцк.

— Откога подготвяте убийството му?

Мъжът срещу него се навъси.

— Какво ви накара да мислите, че изобщо се занимаваме с това?

— Всеки ред в това досие. По-рано днес ми надрънка куп глупости, че ти си големият шеф в тази операция, защото си много по-кадърен агент, отколкото съм бил аз. Изтърпях те. Само че ти не си ми никакъв началник. Ще ти съобщавам каквото е нужно и ще разчитам на тебе да ме изведеш от страната, след като убия Пайерски. Толкова. Съветвам те най-искрено да не ми погаждаш подлите номера, с които всички в разузнаването сте свикнали. Ще те очистя със същата лекота, с която ще премахна и Пайерски. Дори с по-голямо удоволствие, защото той ми допада в известен смисъл… за разлика от тебе — добави Рогън с откровено груб присмех.

Лицето на Стефан Вроцк почервеня.

— Не съм искал да ви обидя. Опитвам се да бъда полезен.

Рогън сви рамене.

— Не съм дошъл чак в Будапеща, за да ме разиграва някой като кукла на конци. Ще свърша мръсната работа вместо вас — убийството на Пайерски. Но не си позволявай отново да ме командваш.