Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

— Чудесно.

Вроцк се изпъчи.

— Стремя се да ръководя местната организация добре. Не беше лесно да съберем всичко за толкова кратък срок.

— Ще ти се отблагодаря, като те заведа на късна закуска в „Черната цигулка“ — покани го Рогън. — След това ще се върнем тук и аз ще поработя. Тогава ще ти обясня какво предстои вечерта.

Поръчаха си кафе и понички, но Рогън изненада Вроцк, като помоли сервитьорката да донесе и кутията с шахматните фигури. Той разтвори дъската на масата и избра белите фигури за себе си.

Вроцк му се сопна:

— Нямам време за глупости. Трябва по-скоро да се върна в консулството.

— Играй — погледна го изпод вежди американецът.

Някаква нотка в гласа му укроти мигновено Вроцк. Рогън се остави да бъде победен лесно и прибраха фигурите в кутията, за да ги отнесе сервитьорката. Рогън я възнагради с необичайно голям бакшиш.

Излязоха на тротоара и той спря такси, за да стигнат по-бързо до консулството. Сега нямаше нито минута за губене.

Влязоха в кабинета и Рогън тутакси седна до масата, където бяха подредени поръчаните от него инструменти и материали.

Вроцк още се мусеше, обзет от гнева на дребнавия и самонадеян чиновник.

— За какво беше цялата тази безсмислица? Искам да знам!

Рогън бръкна в страничния джоб на сакото си, протегна стиснат юмрук към Вроцк и разтвори пръсти. На дланта му лежеше белият цар.

Майкъл не прекъсна работата почти три часа, докато не приключи. Проби дупка в дъното на фигурата, махна го и издълба голяма кухина. Натъпка вътре пластичния експлозив, нагласи жичките и свърза електронните части. После намести дъното, залепи го, замаза и лакира всички драскотини и нащърбени места.

Сложи белия цар на дланта си — опитваше дали тежестта се е променила много. Имаше незначителна разлика, но може би само защото я търсеше предварително. Успокои се, че никой няма да забележи, преди да е станало късно.

Облегна се и погледна Вроцк.

— В осем часа вечерта това нещо ще гръмне до главата на Пайерски. Сложих експлозива така, че другите около него да не пострадат. Количеството ще убие само човек, който е опрял фигурата под брадичката си… както прави Пайерски, докато се почесва с нея. Ако някой друг случайно вземе белия цар, просто няма да натисна копчето на дистанционния взривател. Искам твоите хора да ме чакат с кола на две пресечки от ресторанта. Разчитам на тях да ме изведат веднага от страната.

— Защо си науми да бъдеш в ресторанта, когато Пайерски ще умре? — учуди се Вроцк. — Ама че си луд… Защо не излезеш отвън и оттам да задействаш взривателя?

— За да съм сигурен, че няма да има други жертви — отсече Рогън. — Искам и Пайерски да научи кой и защо го убива в мига, преди да умре. Как да стане това, ако не съм вътре?

— Ти си знаеш — вдигна рамене Вроцк. — Само че е твърде рисковано за моите хора да те вземат от онзи ъгъл на две пресечки от „Черната цигулка“. Черна лимузина „Мерцедес“ ще те чака недалеч от консулството. Кога я искаш тук?

— Не мога да предвидя точно какво ще се случи около осем часа — намръщи се Рогън. — Най-добре е колата да ме чака от седем и половина до осем и десет. Ще дойда пеша и просто ще се кача в колата. Предполагам, че хората ти вече са ме виждали и ще ме познаят.

— Разбира се — усмихна се надменно Вроцк. — Дали съм познал, че сега с тебе ще отидем за късен обяд и една шахматна партия в „Черната цигулка“? Иначе как ще върнеш белия цар в кутията?

— Бързо се учиш — засмя се и Рогън.

Нахраниха се, поръчаха кафе и пак поискаха кутията. Този път Рогън победи с лекота. Когато си тръгнаха, белият цар беше на своето място при останалите фигури.

Вечерта Майкъл излезе от хотела в шест часа. Пистолетът беше в кобура под сакото му, заглушителят — в левия страничен джоб, паспортът с визите — във вътрешния джоб. Запъти се с ленива походка към ресторанта и се настани на обичайната си малка маса в ъгъла. Разгъна вестник, поръча бутилка токайско вино и каза на сервитьорката, че ще избере нещо за вечеря малко по-късно.

Изпи бавно две чаши вино, преди Вента Пайерски да нахълта шумно в „Черната цигулка“. Огромният унгарец не изневери на навиците си — часовникът на Рогън показваше точно седем часа. Гледаше спокойно как Пайерски ощипа русата сервитьорка, поздрави гръмогласно приятелите си и изгълта първото си питие за вечерта. Време беше да поиска кутията с фигурите, но вместо това си напълни втора чаша.

Майкъл настръхна.

Нима точно тази вечер Пайерски щеше да се откаже от шахматните партии? Дали някакво внезапно предчувствие го разколебаваше? Но минута по-късно русата сервитьорка донесе кутията, без той да й напомни, и застана в очакване до масата.