Патриция Корнуэлл: Прах

Очевидно той е имал връзка със Сакура Ямагата. Представям си ужасената реакция на хората от фитнеса на първия етаж, които са гледали навън в мига, когато тялото й се е стоварило долу. Един от очевидците описваше, че е паднало като тежка торба с пясък. Кръв и тъкани опръскали прозорците, зъби и парченца от кости се разпръснали на почти двайсет метра от мястото. Лицето и главата й бяха така размазани, че не можеха да бъдат разпознати.

Свързвам подобни кошмарно обезобразяващи смъртни случаи с влиянието на наркотици и докато преглеждам страниците на подробния полицейски доклад, отново се впечатлявам, когато виждам името и номера на Марино в него.

Докладващ офицер Марино ДЗЗ.

Не съм виждала полицейски доклад, написан от него, откак той напусна полицията в Ричмънд преди десетина години, а сега чета описанието му на случилото се миналата неделя в Кеймбридж в луксозния небостъргач на Мемориъл Драйв.

… Отидох на горепосочения адрес след инцидента и разпитах доктор Франц Шонберг. Той ме уведоми, че е психиатър с практика в Кеймбридж, а Сакура Ямагата, модна дизайнерка, била негова пациентка. В деня на инцидента тя му написала текстово съобщение в 15,56 следобед и му съобщила за намерението си да „отлети за Париж “ от покрива на кооперацията си.

Приблизително в 16,18 часа доктор Шонберг пристигнал на адреса й и бил отведен до покрива през задната врата. Видял пациентката си гола, застанала до ниския парапет с гръб към него и широко разперени ръце. Той я извикал веднъж и казал: „Суки, аз съм тук. Всичко ще е наред“. Тя не отговорила, нито показала с нещо, че го е чула. След миг полетяла напред, нещо, което докторът описва като „гмуркане на лебед“…

Люк Зенър направил аутопсията и предал нужните тъкани и течности в токсикологичната лаборатория. Сърце, бял и черен дроб, панкреас, кръв…

Погалвам слабото тяло на Сок и усещам как ребрата му леко се надигат и спадат, докато диша. Внезапно се чувствам напълно изтощена, сякаш разговорът с Марино ми е отнел цялата сила. Мъча се да остана будна и отново оглеждам снимките, като търся онези със сивокосия мъж, който подозирам, че е доктор Франц Шонберг. Затова полицията му е позволила да се доближи до тялото. Затова стои до Марино. Не мога да си представя какво ли е да видиш как пациентката ти скача от покрива. Как въобще човек би могъл да превъзмогне подобно нещо? Чудя се дали съм се запознавала някъде с психиатъра.

Не можеш да го превъзмогнеш — мисля си. — Някои неща не можеш да превъзмогнеш, не можеш…

Лоши наркотици, припомням си идеята на Марино. Дизайнерска дрога. Солите за баня, напълнили Масачузетс миналата година. Имахме няколко странни самоубийства и инциденти, свързани с тях. Установено и тревожно бе нарастване на убийствата и кражбите в района на Бостън, особено в лошите квартали, населени с бедни. Хората търгуват с дрога, членовете на бандите си осигуряват покрив над главите за невероятно ниска цена и съсипват квартала и нанасят щети навсякъде около себе си. Повтарям си наум какво трябва да се направи, докато отварям служебната си електронна поща. Моля токсиколозите да побързат с анализа в случая на Сакура Ямагата и да проверят за дизайнерска дрога.

Мефедрон, метилендиоксипировалерон или МДПВ и метилон. Люк не се е сетил да включи халюциногени, но трябва да вземем проби и за тях. ЛСД, метилергометрин, ерготамин…

Мислите ми се отнасят нанякъде, после се съсредоточават.

Алкалоидите на моравото рогче могат да причинят ерготизъм, познат още като ерготоксикоза или Пожара на свети Антониий, със симптоми, напомнящи за магия, които според някои хора са довели до преследването на вещици в Сейлъм. Конвулсии, спазми, мании, психози…

Зрението ми се замъглява и прояснява, главата ми подскача, докато дъждът ромоли по покрива и прозорците. Трябваше да кажа на Марино да се увери, че някой ще направи навес от непромокаем брезент или найлонови платна, за да предпази трупа от времето и от очите на любопитните. За да предпази и мен. Не трябва да съм навън мокра, замръзнала, снимана от медиите.

Навсякъде има телевизионни ванове. Уверяваме се, че всички щори са спуснати. Тъмнокафяв мокет. Тъмни локви съсирена кръв, чиято миризма ме преследва. Залепва по подметките ми, докато се движа из стаята. Има прекалено много кръв и се опитвам да не стъпя в нея и да обработя местопрестъплението както трябва. Сякаш има някакво значение.

Но няма кого да накажеш и никое наказание не е достатъчно. Облягам се на възглавницата и гневът ми е затихнал за миг, загледан в света с жълтите си очи. Виждам страховитата му форма и усещам тежестта му.