Патриция Корнуэлл - Прах

— По-добре е, че си вън от града — заявява Бентън и после ми разказва малкото, което знае.

Всъщност няма какво толкова да се знае. Рядко има, когато някой вземе простото решение да сложи край на живота си.

Ед Гранби изчакал жена му да отиде на аеробика днес към четири следобед. Заключил всички врати на къщата им в Бруклайн, спускайки резетата, така че да не могат да бъдат отворени отвън. Не искал да позволи на жена си да си влезе и да го намери първа. После изпратил имейл на заместника си, близък приятел, в който го молел да отиде веднага в дома му и да влезе, като счупи прозорец в мазето.

Имейлът на Гранби бил препратен на Бентън и той ми го показва в кухничката на майка ми.

Прощалните думи на Гранби бяха:

Благодаря ти, приятелю. С мен е свършено.

Слязъл долу в мазето, метнал въже над горната рамка на уред за тренировки, увил кърпа около врата си, седнал на пода и се обесил.

— Елате — казвам, като изключвам фритюрника и грабвам бутилката вино и две чаши.

Бентън и аз излизаме от кухнята, минаваме покрай всички във всекидневната, където купчини подаръци от лудешкото ми пазаруване заобикалят малкото дърво.

Сестра ми Доръти тъкмо е пристигнала, облечена в прилепнал панталон от фалшива крокодилска кожа, блуза с огромно деколте и тежък грим, който я прави да изглежда точно такава, каквато не иска да е. По-стара, по-отпусната, с огромни изкуствени гърди, кръгли и твърди като баскетболни топки.

— Вярвам, че ще пийна — казва тя, като поглежда виното, но аз поклащам глава отрицателно. — Е, добре, май ще се наложи да се обслужа сама.

— Да, дойдохме тук само за да ти прислужваме — обажда се Луси.

— И така трябва да е. Аз съм ти майка.

Луси не започва да се заяжда с нея, както прави обикновено. Очите й са приковани в мен и Бентън. Отварям вратата и усещам колко приятен е късният следобед. Виждам дългите сенки в малкия двор на майка ми. Не е дворът от детството ми и винаги си припомням това, когато дойда тук и не разпознавам нищо. Нито растенията, нито къщата и мебелите. Всичко е ново и бездушно.

Тревата е тучна под краката ми, а въздухът е прохладен. Портокаловите и грейпфрутовите дървета са отрупани с плодове. Сядаме на плетени градински столове близо до градинката с камъчетата, украсена с палми и малки статуи — ангел, Богородица, агънце, и заобиколена от слънчогледи.

— Значи това причинява Гранби на семейството си в деня преди Коледа — казвам, като наливам чаша вино и я подавам на Бентън. — Не изпитвам никакво съжаление към него. Но съжалявам семейството му.

Облягам се назад и затварям очи. За миг виждам лимоновото дръвче в двора на майка ми, когато бях малка. Не сме в същия двор, нито в същата част на града. Бентън се протяга към ръката ми и сключва пръсти с моите. Слънцето блести в огнено оранжево над покрива на съседите. Не говорим. Няма какво да се каже по въпроса. Случилото се не е голяма изненада. Седим кротко, пием и се държим за ръце.

Когато повечето вино е изпито, дворът е съвсем сенчест, а слънцето е само лека портокалова сянка на потъмняващото небе, Бентън ме уведомява, че е знаел, че Гранби ще се самоубие.

— И аз смятах, че може да го направи — отговарям.

— Знаех го, когато Марино го вдигна за колана — казва ми той. — Видях в очите му, че нещо важно е изчезнало и никога няма да се завърне.

— Там никога не е имало нищо, което да се завърне.

— Но аз го видях и не направих нищо.

— Какво можеше да направиш?

— Нищо — признава той.

Ставаме, за да влезем вътре, защото захладнява, а ако пия повече, ще бъда опасна около фритюрника и грила.

Бентън ме прегръща нежно, а аз обвивам ръка около кръста му. Тази година грейпфрутите са огромни и бледожълти, а портокалите — едри и сочни. Вятърът разлюлява дърветата в двора, за чиято поддръжка плащам, но под които рядко сядам.

— Да оставим Доръти да дрънка за себе си, така че да не се налага да говорим за нищо — предлагам, докато се качваме по стълбите към вратата.

— Това е най-лекото разрешение на проблема — усмихва се Бентън.

Герой на Чарлс Дикенс, известен със скъперничеството си. — Б.пр

Масово убийство в гимназия в Калъмбайн, Колорадо, извършено през 1999 г. от Ерик Харис и Дилън Клиболд, ученици в същото училище. — Б.пр.

Ричард „Чийч“ Марин и Томи Чонг — американска двойка комици, особено популярни през 70-те и 80-те години на XX в. — Б.ред.

Ментолов мехлем за разтриване при настинка. — Б.пр.