Патриция Корнуэлл - Прах

— Иска ми се да го бях видяла — казва Луси.

— А на мен ми се искаше да прескоча оградата и да го закова с куката, за да види дали ще му хареса да тормозят и него — добавя Джейк.

— С радост бих ти помогнала, но щях да използвам нещо повече от куката — казва Луси.

Джейк се усмихва, страшно доволен от нея. И ако е възможно да поддържаш връзка с човек, чийто дом е колелото му и багажа върху него, подозирам, че тя ще го направи.

Племенницата ми и аз трябва да останем тук и докато чакам Бентън, си избирам най-приятната гледка — лъскавия червен влак, прострян сред паркингите. Червеният влак, който съм виждала толкова много пъти на три хиляди километра на север оттук, в Кеймбридж, сега е тих и кротък. Широки метални рампи са опрени в отворените му врати, а работниците довършват товаренето.

Всички членове на цирка и животните ще поемат към Орландо, после Атланта и накрая ще се върнат на север, сякаш нищо не е станало и въобще не е необичайно психолог от ФБР и ченге от Кеймбридж да помагат на местните полицаи да събират улики от осмия вагон и от големия черен джип в товарния.

Арестът на Даниъл Мърса мина без типичната драма и това изглежда поетично възмездие за опасен убиец, който наскоро устрои ужасяващ спектакъл в Масачузетс, прерязвайки гърлата на трима души, включително биологичния си баща, Доминик Ломбарди. Нямаше нужда от агентите на ФБР от клона в Маями, нито от екипа за бързо реагиране, който заобиколи вагона на Даниъл Мърса. Бентън и Марино щяха да се оправят чудесно и съвсем сами.

Не видях как точно се развиха събитията. Чух подробностите по-късно, когато Бентън ми звънна от федералния затвор на ъгъла на Четвърта улица и авеню „Норт Маями“, само на няколко пресечки оттук. Каза ми, че Мърса бил замаян и дезориентиран и дрънкал, че не иска да бъде отвлечен от извънземни точно преди настъпването на Апокалипсиса. Искал да го оставят на мира, за да отиде на поклонение в малкото село Бугараш 10 10 Селце в департамент Од в Югозападна Франция. Уфолозите вярват, че под планината там е скрит ковчег с извънземни, а любители на езотериката смятам, че там ще настъпи краят на света през декември 2012 г. — Б.пр. в Пиренеите в Южна Франция, прочуто със странната си планина и дървените инструменти и шапки. Баща му умрял внезапно няколко дни преди края на света, обезкървен от същите извънземни, които не могат да оцелеят на земята, ако не крадат кръв, а Даниъл имал предостатъчно пари, за да заведе във Франция всеки, който искал да замине, преди да стане прекалено късно.

А Марино, обърквайки идеята на маите за края на света с тази на християните, му казал:

— Познай какво, лайно проклето! Вече е прекалено късно. Двайсет и първи декември беше преди три дни, а ти си остана тук.

После добавил, че ще предаде Даниъл на същите извънземни, които го чакали в летящата си чиния над Маями, готови да откраднат кръвта му и да му причинят безброй още по-ужасни неща.

Бентън предупредил Марино да не прави подобни заявления пред откачен човек. Или поне ми каза така по телефона, докато Луси и аз се разправяхме с майка ми и сестра ми в Коръл Гейбълс, където отседнахме снощи. Бентън и аз говорехме с прекъсвания, докато аз се занимавах с обичайното в родния си град. Готвих, чистих, украсявах за празниците. Уверих се, че всички са добре, и спах сама във втората спалня, а Луси се настани на канапето. Ще видя Бентън достатъчно скоро. Всички ще сме заедно и ще осмислим ужасните неща, които започнаха с Кънектикът и свършиха тук.

Луси и аз чакаме до крайбрежната стена зад стадиона, който го нямаше тук, когато бях малка, а циркът издигаше огромна шатра на същото място близо до релсите, където спираше влакът.

Зад нас е кубинското кафене „Бонгос“ със стъклен купол във формата на ананас. Наближава три следобед и вече сме се натъпкали с печено свинско и вегетариански ориз, а Джейк се задоволи с печен сандвич с риба. Вляво от нас е наситеносинята вода на залива Бискейн, заобикаляща пристанището на Маями, където туристически кораби са подредени спретнато като малки бели градчета. Точно пред нас, от другата страна на оградата, е палатковото градче на цирка. Всъщност то не се състои от палатки, но се нарича така още от старите дни, когато наистина имаше шатри.

Бели фургони и камиони се подреждат като същинско градче винаги, когато циркът се установи тук за няколко дни. Има и оградено пространство, където извеждат слоновете, както ни обясни Джейк. Сега обаче не ги виждам, макар да се оглеждам любопитно.