Патриция Корнуэлл - Прах

— Наистина не ти пука, нали? — разочаровано отбелязва Бентън.

— Върви по дяволите — мрачно изсумтява Гранби.

— Имаш възможност да оправиш нещата — напомня му Бентън, но знам, че Ед Гранби няма да се трогне.

Познавам отчаянието, което превръща сърцето в ледена пустиня, студена като космоса. Знам накъде води това и къде свършва.

Пет дни по-късно,

Маями, Флорида

Свирка на влак изпищява тъжно някъде на запад от мен.

Различен влак, който чувам на друга линия, а не яркочервената циркова композиция със златни букви, паркирана на релсите до паркинга, до снощи претъпкан с хора, дошли да се повеселят с акробати, клоуни, дресьори и разбира се, лъвове, тигри, камили и най-вече слонове, по-малки от африканските, но големи, сиви и тъжни.

Бездомник на име Джейк, който се мотае зад цирка често, обяснява на мен и Луси причината слоновете да се полюшват от едната на другата страна. Те се опитват да се докоснат един друг, защото са самотни, а когато ги отведат на широки празни пространства, тръбят весело и се бутат игриво като деца. Добри са към майките си, грижат се един за друг и могат да сигнализират на стадото си отдалеч с вибрации и миризми, които човешките сетива не улавят. Слоновете били много интелигентни и чувствителни и той ги бил виждал да плачат.

Новият ни приятел ни обясни, че ако им бъде позволено да живеят свободно като него, можем да ги използваме да намираме вода в пустинята и да прогнозираме земетресения, цунами и всякакви опасности, включително зли хора, а ако следваме примера на слоновете, ще можем да се справяме по-добре със смъртта. Споменах, че ще е чудесно, ако хората уважават смъртта повече и не се страхуват толкова от нея, но не казах с какво си вадя хляба, нито че имам основателна причина да знам доста по въпроса.

Все още не съм му намекнала, че аз и племенницата ми се мотаем зад стадиона, където е паркиран цирковият влак, защото чакаме приятеля ни детектив и съпруга ми от ФБР да разчистят доста зловещо място, леговището на страшен убиец, което също като домовете на слоновете е влаков вагон. Само дето слоновете не убиват никого. Джейк няма представа, че двете му нови познати са в Маями не за да прекарат празниците със семейството си, а да участват в следствието, свързано с този цирк, от който той се е възхищавал цял живот. Не казах нищо и не възнамерявам да го направя.

Предпочитам да си бъбрим за слоновете, а Джейк се смята за експерт. Твърди, че ги изучава, когато циркът е в града, още откак станал инвалид през 1995 година, след като корабчето му било ударено от танкер посред нощ. Почти всички кости в тялото му били счупени и му правили безброй операции. Стадионът не беше тук през 1985 година, затова не знам дали историите му са верни. Но вярвам на разказите му за слоновете и студенокръвния младеж, който изпълнявал акробатични номера на гърбовете им до вчера, когато бил отведен с белезници на ръцете от група цивилни ченгета, включваща Бентън и Марино, чиито снимки видяхме в „Бостън Глоуб“ и по всички телевизионни канали тази сутрин.

Дребният Даниъл Мърса приличаше на дете в гръб, но когато се обърнеше, човек виждаше грубото му тясно лице и жестоките сиви очи. Така Джейк описа откачения убиец, чието име не знаеше, докато Луси не му показа историята в „Глоуб“. Гавин Конърс постъпи почтено и не публикува материала си до арестуването на Мърса. Статията му е страхотна и според Брайс „я четат навсякъде по планетата“. Брайс отбеляза, че приятелят му ще спечели „Пулицър“, Дядо Коледа ще подари оранжев гащеризон на Ед Гранби, а Даниъл Мърса ще бъде екстрадиран във Вирджиния, където да му забият смъртоносната инжекция.

— Никога не съм го харесвал — промърморва Джейк и поклаща глава. — Значи това е името му. Мърса. Звучи като стафилококова инфекция. Как го откриха?

— Компютърни програми — отговаря Луси небрежно, сякаш няма нищо общо с това. — Има програми, които разпознават хората по чертите им. Например, ако има фотография в училищен споменник и същият човек си е правил снимки наскоро, защото е цирков изпълнител, те могат да бъдат сравнени. А после може да се потвърди с ДНК и други веществени доказателства.

— Не използвам компютър. Никога не съм използвал.

— Не изглежда да се нуждаеш от компютър.

— Казвам ви, намразих дребното копеле още първия път, когато го видях. — Джейк повтаря това поне дузина пъти и сяда на крайморската стена, където е паркирано колелото му. — Виждах го как закача задния крак на слон с куката по такъв начин, че да нарани сухожилието, което страшно боли. И без никаква причина биеше животните ей така — той замахва във въздуха с ръка. — Пускаше маркуча силно и ги пръскаше в лицето и се смееше. — Джейк имитира и пръскането.