Джеймс Патерсън: Когато дойде паякът

— Ъ-ъ, не. Нямаше следи от насилствено влизане. Беше отключено, сър. — Патрулният полицай изглеждаше много притеснен. — Вътре е ужасна касапница. Цялото семейство.

Един от патрулните включи мощен фенер и ние надникнахме в кухнята.

Имаше маса и столове от евтин бледозелен гетинакс. На едната стена висеше черен стенен часовник с лицето на невъзпитания герой от анимационните филмчета Барт Симпсън. От тези, дето ги има по витрините на всяка дрогерия. Миризмите на дезинфектант-обезмирисител и прегоряла мазнина се смесваха и се получаваше нещо странно за обонянието, но не много неприятно. При убийствата сме попадали на къде-къде по-лоши миризми.

Двамата със Сампсън се поколебахме, преди да влезем, както вероятно и убиецът само преди няколко часа.

— Бил е точно тук — казах аз. — Влязъл е през кухнята. Стоял е тук, където сме ние сега.

— Не говори така, Алекс — измърмори Сампсън. — Все едно, че слушам Джийн Диксън 3 3 Известна американска астроложка. — Б.ред. . Направо настръхвам.

С подобно нещо не можеш да свикнеш колкото и пъти да си се сблъсквал с него. Никак не ти се иска да влезеш вътре. Не ти се иска да сънуваш още ужасяващи кошмари до края на живота си.

— На горния етаж са — обади се мустакатият полицай.

Обясни ни кои са жертвите. Семейство Сандърс — две жени и малко момче.

Другият полицай, нисък и добре сложен негър, до момента не беше отронил дума. Казваше се Бучи Дайкс. Беше млад и чувствителен. Срещал съм го в участъка.

Четиримата влязохме заедно в къщата на смъртта. Поехме дълбоко въздух. Сампсън ме потупа по рамото. Знаеше, че убийствата на деца ме потрисат.

Трите трупа бяха на горния етаж в спалнята до стълбите.

Майката, Джийн Сандърс, беше на трийсет и две. Дори в смъртта си лицето й изглеждаше красиво. Имаше големи кафяви очи, високи скули и плътни устни, които вече бяха посинели. Устата й бе широко отворена в предсмъртен писък.

Дъщеря й Сюзет Сандърс бе живяла четиринайсет години на този свят. Съвсем младо момиче, но по-хубаво от майка си. Сплетената й коса беше завързана с виолетова панделка и имаше малка кръгла обичка на носа си, за да изглежда по-голяма. В устата й беше натъпкан тъмносин чорапогащник.

Тригодишното момченце, Мустаф Сандърс, лежеше по гръб. По бузките му личаха следи от сълзи. Беше в детски спален гащеризон, в какъвто спяха и моите деца.

Точно както се бе изразила Мама Нана — допуснаха този град в проклетата ни голяма държава да стане невъзможен за обитаване. Майката и дъщерята бяха завързани към рамката на леглото, имитираща месинг. За целта бяха използвани копринено бельо, черни и червени мрежести чорапи и чаршафи на цветя.

Извадих портативния си касетофон и започнах да диктувам първите си бележки: Убийство H234 914, 915 и 916. Майка, дъщеря — момиче на четиринайсет години, и малко момченце. Жените са нарязани с нещо изключително остро. Вероятно бръснач. Гърдите им са отрязани. Не се виждат наоколо. Половите им органи са обръснати. Целите са в прободни рани, които патолозите наричат „изблици на яростта“. Има много кръв и фекалии. Мисля, че двете жени са били проститутки. Виждал съм ги наоколо.

Гласът ми беше тих и монотонен. Зачудих се дали по-късно ще разбера какво съм казал.

Тялото на момченцето изглежда е било небрежно захвърлено встрани. Мустаф Сандърс е в детски спален гащеризон с нарисувани мечета. Прилича на мъничко вързопче, случайно попаднало в стаята.

Изпълваше ме дълбока скръб, като гледах тъжните безжизнени очи на момчето, вперени в мен. Главата ми бучеше. Сърцето ми се свиваше. Бедни, малък Мустаф.

— Не мисля, че е искал да убие момчето — обърнах се към Сампсън. — Той или тя.

— Или то — поклати Глава Сампсън. — Обзалагам се, че е Същество, Алекс. Същото Същество, което извърши убийствата на Кондън Терас в началото на седмицата.

От три или четири годишна възраст Маги Роуз Дън бе свикнала хората да я зяпат. На девет години вече не й правеше никакво впечатление постоянното внимание или това, че непознати кокореха насреща й очи, като че ли бе Маги Ножицата 4 4 Герой от филм на ужасите, който има ножици вместо ръце. — Б.ред. или женски вариант на Франкенщайн.

Тази сутрин също я наблюдаваха, но тя не го знаеше. Точно днес Маги Роуз трябваше да усети, че е наблюдавана. Този път беше изключително важно.

Учеше в частното училище „Уошингтън Дей“ в Джорджтаун 5 5 Скъп „бял“ квартал в северозападната част на Вашингтон. — Б.ред. и се опитваше да се приобщи към другите сто и трийсет ученици. В момента те ентусиазирано пееха в хор.