Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

— Ами например преустановяване на сърдечната дейност. О, по дяволите, това беше само шега. Всъщност може и да се окаже вярно.

Рано сутринта Джо Кахил бе преместен от малката стая в по-голяма, намираща се в подземието на къщата, където, естествено, нямаше никакви прозорци. Свалиха превръзката от очите му, извадиха кърпата от устата му, но не развързаха въжето около китките му. Настаниха го на един стол с права облегалка.

Кахил многократно примигна с очи, преди да успее да ни каже кой всъщност е той и кой още е в стаята с него.

— Дезориентиращи техники. Подобни боклуци не ми действат — заяви Джо. — Наистина е глупаво. Глупости, лъжи!

— Да, тъкмо това смятаме и ние — кимна д-р О’Конъл. Обърна се към един от нашите агенти, който се казваше Лари Ледоув. — Навийте му ръкава. И така, време е да започваме. Отначало ще те заболи, после ще те щипе. А накрая ще си изкажеш и майчиното мляко.

През следващите три и половина часа Джо Кахил продължаваше да говори завалено и да се държи като някой, който бе изпил пет-шест чаши концентрат. И бе готов за още.

— Знам какво се опитват да сторят с мен тези тук! — процеди чичо Джо и размаха пръст към нас тримата, които бяхме в стаята.

— А пък ние знаем какво правиш и какво си направил — обади се Лари Ледоув, колегата от ЦРУ.

— Нищо не съм сторил. Невинен съм до доказване на противното. Освен това, щом знаете толкова много, защо ме питате?

— Джо, къде е Вълка? В коя страна? Подскажи ни нещо! — настоявах аз.

— Не знам — отвърна Кахил, после се засмя, сякаш бе казал нещо много забавно. — Всичките тези години… а аз не знам. Не знам.

— Но си се срещал с него? — продължих да упорствам аз.

— Никога не съм го виждал. Нито веднъж, дори и в началото. Той е много умен, много хитър. Може би е малко параноичен тип, че нищо не пропуска. Вероятно онези от Интерпол са го видели, докато са го измъквали от Русия. Том Уиър? Или англичаните. Работи за тях малко преди да започне сътрудничество с нас. Ние обаче вече бяхме направили съответните проверки в Лондон и оттам ни заявиха, че не разполагат с някакви по-съществени данни около неговото дезертиране от Русия. Липсваха сведения и за грешката, допусната в Париж.

— Колко време работи с него? — попитах Кахил.

Той вдигна очи към тавана, сякаш очакваше там да види изписан отговора на въпроса ми.

— Имаш предвид за него, нали?

— Да. Колко дълго?

— Доста, отрано съм в играта. Господи, колко време измина оттогава! — Джо Кахил отново започна да се смее.

— Той ти е заповядал да убиеш Томас Уиър — продължих аз. — Вече ни го призна. — Всъщност не беше.

— Добре — кимна чичо Джо. — Стореното, сторено. Каквото кажеш.

— Защо е искал да бъде убит Томас Уиър? — не спирах аз. — Защо именно Уиър? Какво се е случило между тях двамата?

— Не се действа така. Всеки от нас си гледаше само своята работа. Никой никога не е бил наясно с цялостния план. Но наистина имаше нещо между него и Уиър — лоша кръв. Както и да е, той никога не се е свързвал с мен. Само с моя партньор. Винаги търсеше Хенкок. Той е този, който измъкна Вълка от Русия. Корки действаше заедно с германците и англичаните. Вече ви го казах, нали? — попита Кахил, а после ни намигна. — Вашата стока си я бива. Серум на истината, а? По-добре си пийнете гроздов сок, момчета. — Извърна лице към Джей О’Конъл: — Също и ти, доктор Менгеле 25 25 Алюзия с прочутия нацистки лекар, извършвал нечовешки жестоки експерименти с концлагеристи. — Б.пр. . Пийте повече гроздов сок и ще узнаете истината!

Дали бяхме измъкнали истината от Джо Кахил? Имаше ли нещо вярно в несвързаните му приказки под влиянието на наркотика?

Кой знаеше нещо за Вълка? Корки Ханкок, германците, англичаните, Томас Уиър?…

Някой все пак трябва да е бил наясно къде се укрива той, кой всъщност е, какви биха могли да бъдат следващите му ходове.

И така, аз отново поех на път по вълчите следи. След ранното си пенсиониране партньорът на Джо Кахил се бе преместил сред Скалистите планини в щата Айдахо. Сега живееше в околностите на градчето Хейли в долината Уд Ривър Вали, на около двадесетина километра южно от Сън Вали. Никак не бе зле за един бивш, грижливо законспириран агент.

Докато пътувахме от летището до Хейли, ние преминахме покрай зоната, която изпратеният ни от Бюрото шофьор описа като „високопланинска пустиня“. За Корки Ханкок вече знаех, че също като Джо Кахил се увличал по лова и риболова. За негово щастие недалеч от Хейли се намираше световноизвестният резерват Силвър Крийк, където можеше да се хваща много риба, но при условие после да се пуска обратно във водоемите.