Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Тази сутрин редовното заседание започна точно в осем с кратък рапорт на техническите специалисти за съдържанието на ядреното куфарче. Съобщиха, че бомбата изглеждала с автентична конструкция, обаче не открили излъчвател на неутрони, нито някакъв друг вид детонатор. Накрая изказаха предположението, че вътре може би не е било поставено достатъчно количество от радиоактивния материал.

След техниците заговори един генерал от армията. Той ни докладва за ситуацията в Париж: хората били ужасно изплашени и дори не смеели да излизат по улиците, но все пак процентът на тези, които решили да напуснат града, бил доста незначителен, поне засега. Армията вече била готова да поеме контрола в столицата и да обяви военно положение малко преди изтичането на крайния срок — шест часа следобед.

После дойде ред на Мартин. Той се изправи пред аудиторията и заговори на френски:

— Добро утро на всички. Не е ли наистина невероятно какво може да се случи, след като веднъж се адаптираме към новите реалности? Жителите на Лондон се държат много достойно или поне повечето от тях. Но има и такива, които са склонни към бунтове и неподчинение. Ала дори и техният брой не е толкова значителен, ако се вземе предвид какво се очаква да стане. Подозирам, че тези, които биха могли да ни създават най-големи главоболия, първи ще се евакуират от Лондон. А колкото до Тел Авив — там отдавна са привикнали с всякакви кризисни ситуации, нали от години живеят сред всевъзможни заплахи… Е, поне засега можем да констатираме, че се справят много добре. Дотук обаче с добрите новини. Лошото е, че макар да сме събрали повечето пари, все пак още не разполагаме с цялата сума. Такова е положението в Лондон. Но какво може да кажем за Тел Авив? В най-добрия случай ще се стигне дотам, че те няма да се присъединят към сделката. Израелците винаги са криели старателно картите си, така че засега поне не можем да бъдем сигурни какво точно замислят. Разбира се, че ще ги подложим на огромен натиск, особено настойчиви ще бъдат от Вашингтон. Имаме сведения, че частни компании изявяват склонност да се нагърбят с изплащането на целия откуп. Още не е късно да се договорим за подобно разрешение на кризата. Но все още не е напълно ясно дали правителството ще се съгласи да приеме тези пари, защото те просто не желаят да отстъпят пред исканията на терористите. Не бива обаче да забравяме, че разполагаме с по-малко от десет часа — заяви накрая Мартин Лодж. — Ако трябва да бъдем съвсем откровени, повече нямаме време за никакви глупости. Някой трябва да халоса по главите всички, които се съпротивляват срещу изплащането на откупа.

В този момент един френски полицай се приближи към мен и ми прошепна на ухото:

— Много съжалявам, доктор Крос, но ви търсят по спешност.

— Какво има сега? — прошепнах в отговор. Исках да чуя всичко, което бе запланувано да бъде съобщено или обсъждано на това сутрешно заседание.

— Просто елате, мосю Крос. Спешно е. Ето, мосю, насам, ако обичате.

Знаех от опит, че в настоящата ситуация, когато обратното броене бе започнало, „спешно“ трябваше да се смята за добра новина. В осем и половина същата сутрин вече се намирах в една полицейска кола, от най-новите бързоходни модели, която нарушаваше покоя на смълчаните и опустели улици с воя на сирените си, докато прекосявахме Париж с бясна скорост.

Боже мой, всичките улици, булеварди, алеи и площади бяха напълно безлюдни! Напомняха за изоставен град, покосен от чума. Виждаха се само патрулиращи войници и полицаи. Докато пътувахме в полицейската кола, набързо ми бе обяснена ролята ми в предстоящия разпит:

— Арестувахме един търговец на оръжие, доктор Крос. Имаме основания да вярваме, че той е помагал за доставянето на тези бомби. Нищо чудно да се окаже, че е един от мъжете, с които сте се срещнали, когато ви бяха отвлекли в провинцията. Той е руснак, с бяла брада.

След няколко минути пристигнахме пред Криминалната полиция — огромна мрачна сграда от осемнадесети век, разположена сред един тих квартал на брега на Сена. Всъщност това бе известната на всички парижани от толкова много детективски филми и романи „Ла Крим“ — съкращение от Криминална полиция. Неволно си припомних колко пъти мама Нана и аз като малчуган се бяхме наслаждавали на приключенията на инспектор Мегре. Кой бе казал, че животът често имитира изкуството?

След като влязохме вътре, веднага ме поведоха по едни ужасно стръмни стъпала. Изкатерих се запъхтян по тях чак до последния, четвъртия, етаж, където трябваше да се проведе спешният разпит.