Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

— Знам нещо! — внезапно избъбри Никитин. — За ядрените куфарчета! Те са общо четири. И зад всичко това стои Ал Кайда. Именно онези от Ал Кайда измислиха целия този план! Пак тяхно дело са досегашните атентати по мостовете. Както и искането за освобождението на онези затворници. Да, да, всичко това е техен замисъл.

Обърнах се към френските полицаи и поклатих глава.

— Вълка се опитва да ни го пробута заедно с цялата тази дезинформация. Само че и той няма да остане доволен от изпълнението му. Ще го убие вместо нас. Не вярвам нито на дума от казаното от него.

Никитин изгледа и трима ни, сетне яростно се изплю:

— Казах ви вече, Ал Кайда стои зад всичко това! Майната ви, ако не ми вярвате!

Отново се обърнах към него.

— Защо не докажеш твърдението си? Накарай ни да ти повярваме, особено аз.

— Добре — въздъхна Никитин. — Мога да го направя. Ще ви накарам!

Веднага след като пристигнах в префектурата, Мартин Лодж ме извика при себе си.

— Да тръгваме! — рече и ми даде знак да го последвам.

— Какво, къде ще ходим? — Погледнах часовника си — нещо, което напоследък ми се налагаше да правя почти през всеки две минути. Вече бе станало десет и двадесет и пет.

— След малко започва акцията. Оказа се, че онова убежище на терористи, за което ти е съобщил руснакът, е истинско.

Двамата с Мартин се забързахме по стъпалата нагоре към залата на антикризисния център. Моят добър познат Етиен Марто ни посрещна и ни поведе към редицата от монитори, за да проследим развоя на атаката. Напоследък, за разнообразие, всичко се развиваше с невероятна бързина. Може би твърде бързо, но нямахме избор.

— Те са напълно уверени, Алекс, че са попаднали на вярна следа — рече Марто. — Акцията вече е координирана с електроразпределителната компания. От там ще прекъснат тока в цялото предградие и тогава нашите хора ще нахлуят вътре.

Докато той продължаваше с обясненията си, аз само кимах мълчаливо, без да откъсвам очи от екраните пред нас. Ролята на зрител бе малко необичайна за мен. И точно тогава нападението започна! Френските войници се появиха буквално отвсякъде в групи от по десетина, за да атакуват обекта. Бяха снабдени със специалните защитни костюми РАИД 24 24 RAID , или Recherche, assistance, intervention et dissuasion — за разузнаване, огнева подкрепа, нахлуване и обезвреждане. Но авторът влага и игра на думи: raid на английски е внезапна атака, набег, нападение. — Б.пр. . Всички държаха в ръце автоматични пушки от най-новите модели.

Войниците се втурнаха в една малка къща, която отдалеч поне изглеждаше напълно безобидна. За секунди изкъртиха външната врата с прикладите си.

Тогава се появи един Ю Би Ел — френският вариант на нашите американски джипове „Хамър“ с усилена предна броня. Дървената порта в задния двор рухна още при първия натиск, а от джипа изскочи още едно отделение френски войници.

— Е, струва ми се, че вече видяхме достатъчно — обърнах се аз към Мартин. — Тези РАИД отряди винаги ли са толкова добри в акциите си?

— Да, много са опитни и затова все ги изпращат там, където трябва да сеят разрушения и смърт.

Двама полицаи с микрофони и камери се появиха зад предната редица от войници, за да ни осигурят по-добри възможности да виждаме и чуваме всичко от залата с мониторите. Забелязахме как войниците избиха още една междинна врата. Отвътре започнаха да стрелят, но огънят отвън беше много по-гъст и унищожителен.

Някой от укриващите се в къщата нададе ужасен писък. После се чу тежкото падане на нечие тяло на дъсчения под.

Двама въоръжени мъже само по бельо изскочиха от тесния коридор. Застреляха ги още на прага, преди дори да успеят да гъкнат.

След тях се показа някаква полугола жена с пистолет в ръка. Веднага я пронизаха с куршум в шията.

— Не бива да избиват всички — промърморих аз пред монитора.

Над къщата се появи полицейски хеликоптер и увисна над покрива. След малко обаче кацна предпазливо в задния двор и от него изскочиха още въоръжени до зъби командоси, всичките с черни маски и камуфлажни костюми. Вътре войниците от предния атакуващ отряд проникнаха чак до спалнята и заловиха един мъж, който лежеше върху походно легло. Слава богу, поне него опазиха жив.

Останалите терористи вдигнаха ръце и се предадоха.

Прозвучаха нови откоси от автоматите, този път извън обсега на камерите.

Един от заподозрените прекоси хола, притиснал дулото на пистолета към главата си. Изглеждаше по-възрастен от другите. Нима това бе Вълка? Възможно ли бе най-после да са го издебнали? Някакъв полицай се извърна и се ухили пред камерата, сякаш бе статист от приключенски филм. Атаката очевидно приключи с пълен успех — бърза, изненадваща и безкомпромисна. Поне четирима от укриващите се в къщата терористи бяха заловени живи.