Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Инспекторът, който ме придружаваше, почука на вратата на стая 414 й после пристъпи вътре. Даде ми знак да го последвам.

Познах руснака, за когото ми бяха обяснили, че е търговец на оръжие, още преди да прекрача прага.

Бяха заловили белобрадия — същия, който ми бе казал, че е Вълка.

Стаята беше малка и ужасно неуютна, понеже се намираше точно под корниза на покрива. Таванът бе скосен, изпъстрен с петна от влагата. През единствения прозорец едва проникваше светлина. Машинално сведох поглед към часовника си — осем и четиридесет и пет! Секундите неумолимо се изнизваха с тиктакането на стрелките.

Набързо ме представиха на разследващия екип, състоящ се само от капитан Коридон и лейтенант Льору. Както и на техния задържан — руския търговец на оръжие Артур Никитин. Разбира се, с него вече се познавах. Сега обаче нямаше дори риза на гърба си, нито обувки на краката си. Ръцете му бяха здраво пристегнати отзад с белезници. Освен това се потеше обилно, от което престоят в стаичката ставаше още по-неприятен. Но нито за миг не се усъмних, че той бе онзи руснак с бялата брада от селската къща в провинцията.

Докато пътувахме насам, френските колеги ме осведомиха, че този руски негодник отдавна въртял бизнес с Ал Кайда, от който натрупал милиони. Подозирали, че бил замесен в търговията с ядрените куфарчета, че само той знаел колко вече е продал от тях и кой ги е купил.

— Страхливци! — яростно крещеше той на френските полицаи, когато влязох в стаичката. — Проклети шибани страхопъзльовци. Нищо лошо не съм сторил. Вие, французите, само се фукате, че сте либерали, ама не сте!

Погледна към мен и се престори, че изобщо не ме познава. Ала слабото му актьорско изпълнение ме накара да се подсмихна.

Капитан Коридон се опита да му обясни в какво се беше забъркал:

— Може би си обърнал внимание на факта, че сме те довели тук, а не в килиите на Де Се Те 23 23 DST , или Direction de la Surveillance du Territoire — Дирекция за териториален надзор; специален клон на френското контраразузнаване, създаден през 1944 г. за борба срещу чуждестранните шпиони, действащи в Петата република. — Б.пр. . Това е, защото още не ти е връчено обвинение, че си действал като трафикант на оръжие. Тук си главно заради това, че си обвинен в убийство, ние сме от отдел „Убийства“. Повярвай ми, при нас няма никакви либерали, освен може би самият ти.

Кафявите очи на Никитин бяха разширени от гняв, но забелязах и известно смущение, особено след като се появих аз.

— Глупости, пълни глупости! Не мога да повярвам на ушите си. Нищо лошо не съм сторил. Аз съм само един бизнесмен. Освен това съм и френски гражданин! Веднага се свържете с адвоката ми!

Коридон се обърна към мен:

— Сега е ваш ред да опитате.

Пристъпих напред и с един як ъперкът уцелих брадичката на руснака. Главата му рязко политна назад.

— Още не сме квит — уверих го. — Никой не знае, че си тук! Ще бъдеш третиран като терорист и екзекутиран, за което на никого няма да му пука, особено след утрешния ден. Не и след като твоите бомби унищожат Париж и причинят смъртта на стотици хиляди!

— Вече ви казах, че съм невинен! — разкрещя се руснакът. — Нищо не можете да ми направите! Какви оръжия, какви доставки, какви бомби? Аз да не съм Саддам Хюсеин! Какво ще ми сторите!

— Ще те екзекутираме! — отвърна спокойно капитан Коридон, надвесил глава над неговата. — Ще си мъртъв веднага щом излезеш от тази стая, Никитин. Освен това разполагаме и с други отрепки, с които тепърва ще си поговорим. Така че който пръв ни помогне в разследването, пръв ще си спаси кожата. А сега го махнете оттук! И повече да не се появява пред очите ми! — отсече накрая капитан Коридон. — Само си губим времето с този негодник!

Един едър ефрейтор сграбчи Никитин за косата и за колана на панталоните, след което го запрати в отсрещната стена. Главата на руснака се удари силно, но той успя да пропълзи обратно с босите си крака. Само че сега очите му се бяха разширили още повече и в тях вече се четеше страх. Може би започваше да проумява, че правилата на разпита се бяха променили.

— Това е последният ти шанс да проговориш — предупредих го аз. — Не забравяй, че за нас ти си само едно дребно насекомо, едно нищожество .

— На никого нищо не съм продавал във Франция! Продавах само в Ангола, за диаманти! — изрече задъхано Никитин.

— Не ми пука и не ти вярвам! — кресна с все сила капитан Коридон. — Нали ви заповядах вече, по-скоро го махнете оттук!