Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Не бъди толкова сигурен, чедо — отвърна Рик.

Готвех се да си тръгна — Кейт искаше да купим някои бебешки неща, макар хич да не ми се занимаваше с това, когато Тревър Алард ме спря в коридора.

— Страхотно нареждане — подхвърли.

Кимнах.

— Брилянтна стратегия е да отрежеш всички придобивки на служителите. Чудесен начин да задържиш талантливите.

— Да не планираш да напуснеш? — попитах саркастично.

— Няма нужда. Просто трябва да изчакам да се провалиш. А това май ще стане по-скоро, отколкото очаквах.

— В думата „отбор“ няма „аз“, Тревър — усмихнах се.

— Да. Но ти вече си вън от отбора.

На път към „Бебешки свят“ потънах в мрачни мисли относно нареждането, което току-що бях изпратил на колегите си. Всички вече го наричаха „Нареждането на Куиг“. Хора, които дори не бяха чували за злощастния капитан, също го наричаха така. Зачудих се дали Горди бе очаквал подобна реакция. Нищо чудно, че искаше аз да съм в ролята на лошия.

— Джейсън — каза Кейт и прекъсна мислите ми.

Погледнах я. Изглеждаше сериозна. Косата й бе опъната назад с ластик. Ъгловатото й лице бе започнало да се окръгля, бузите й бяха порозовели. Бременността определено й отиваше.

— Какво има, бебчо?

— Пак се спънах по стълбите.

— Какво стана? Добре ли си?

— Добре съм, но съм бременна, забрави ли? Трябва да внимавам.

— Така е.

— Мокетът е ужасно износен и е опасен.

— Добре.

Не бях в настроение да говоря за ремонти. Исках да спомена Горди, Тревър и проклетото нареждане, но знаех, че Кейт не се интересуваше от тях.

— Какво означава това „добре“? Можеш ли да направиш нещо по въпроса?

— Да ти приличам на майстор? Обади се на някого, Кейт.

— На кого?

— Кейт, откъде, по дяволите, да знам?

Тя се вторачи в мен студено. Гледах си пътя, но усещах очите й върху мен. После тя поклати тъжно глава.

— Благодаря за помощта.

— Съжалявам. Просто мисля за…

— За по-важни неща. Знам.

— Горди пак ме прекара.

— Ама че изненада! Е, надявам се, че ще забравиш за работата си поне за малко, за да успеем да изберем легло за бебето.

Понякога изобщо не разбирам жена си. Един ден иска да съм Наполеон Бонапарт. На следващия ден иска да съм домакиня.

Сигурно хормоните бяха виновни. Но аз със сигурност нямаше да спомена подобно нещо.

„Бебешки свят“ бе кошмарно досадно място. Гигантски склад, осветен с флуоресцентни лампи, претъпкан само с бебешки стоки. Мотото му беше „Бебето ви заслужава най-доброто“. Това бе достатъчно да ме накара да побягна, но Кейт твърдо бе решила да обзаведе бебешката стая. На всичкото отгоре през цялото време бях принуден да слушам гнусна детска песничка, която ми докара зверско главоболие.

Кейт профуча през различните отдели като танк. Избра маса за преобличане, някаква въртележка с животни, която свиреше класическа музика, странна подложка за масата за преобличане.

Междувременно, аз реших да си проверя имейлите и съобщенията на телефона. Мобифонът ми нямаше обхват — още една причина да мразя „Бебешки свят“. Повечето ми имейли бяха оплаквания заради новото нареждане.

Кейт ми посочи легло „Белини“ и поясни:

— Сали Уинтър купи такова за Андерсън и твърди, че е най-доброто.

Внезапно забеляза, че гледам миникомпютъра и ме изгледа свирепо.

— Джейсън, тук ли си, или на работа?

Искаше ми се да съм където и да било другаде.

— Съжалявам — отговорих кротко. — Леглото сглобено ли се купува?

— Пише, че изисква известно сглобяване. Не мисля, че е толкова сложно.

— Да, ако си инженер.

Придвижихме се към отдела с пелените, който бе по-страшен дори от щанда за дамски превръзки в аптеката, където Кейт веднъж ме бе изпратила на пазар.

— Не мога да реша кое е по-добро — двоумеше се Кейт. — „Шампионът на пелените“ или „Духът на пелените“. Подложката на първите е като обикновени чували за боклук.

— А вторите имат найлон като кренвиршите — ухилих се. — Жестока работа.

Влязохме в отдела за електроника. Кейт грабна някаква кутия от рафта и я стовари в пазарската количка.

— Гениална идея — възкликна. — Монитор за задната седалка.

— За колата?

— Да. Включва се в запалката. Камерата се монтира на облегалката на предната седалка, а мониторът — на таблото. Така можеш да наблюдаваш бебето, без да се обръщаш назад.

Точно от това имам нужда, помислих си. Още нещо, което да ме разсейва, докато шофирам.

— Страхотно — побързах да се съглася.

— А това е система за видеонаблюдение — заяви Кейт, като грабна поредната кутия от рафта. — Виж малкото портативно мониторче. Можеш да го носиш навсякъде. И бебето вечно е пред очите ти. В добавка има и инфрачервени лъчи за нощно наблюдение.