Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Господи, помислих си, горкото бебе ще е под по-интензивно наблюдение от Патрик Макгухън в стария телевизионен сериал „Затворникът“.

— Чудесна идея — казах.

— А, ето и най-добрата част — усмихна се Кейт.

Последвах я в отдела за бебешки колички, където тя се нахвърли върху огромен, черен зловещ уред с гигантски колела, който изглеждаше старинен и опасен. Имах чувството, че гледам „Бебето на Розмари“.

— Господи, Джейсън, погледни само — извика Кейт. — „Сребърният кръст на Балморал“. Страхотно елегантна е, нали?

— Кой беше онзи филм, в който количката се търкаляше по стълбите?

— „Броненосецът Потьомкин“ — отговори Кейт, като поклати глава раздразнено.

Погледнах цената и изстенах.

— Наистина ли пише две хиляди и осемстотин, или имам нужда от очила? — попитах уплашено.

— Това ли е цената?

— Е, може да е в италиански лирети.

— Италианците вече нямат лирети. Всички използват еврото.

— Две хиляди и осемстотин долара?

— Забрави — каза Кейт. — Това е лудост. Съжалявам.

— Каквото искаш, Кейт, обещах ти.

— „Стоук Експлори“ е много по-евтина. Бебето е високо над земята. А това подпомага връзката на детето с родителя. Е, няма много място за багаж отдолу, но изглежда доста мъжкарска, нали?

Видях я да хвърля изпълнен с копнеж поглед към „Сребърният кръст“, когато мислеше, че не я наблюдавам.

— Да, мъжкарска е — отговорих, като погледнах миникомпютъра и видях съобщение от Горди, което гласеше „СПЕШНО!“.

— Разбира се, „Бугабу Фрог“ също не е лоша — продължи Кейт.

Прочетох съобщението.

Опитах да ти звънна на мобифона, но няма връзка. Обади ми се. ВЕДНАГА!

— Не ти ли прилича на колело за планински преходи? — попита Кейт.

— Какво? Колело за планински преходи?

— Чух добри отзиви и за „Бебешки комфорт“. Малко по-скъпа е от „Бугабу“, но несравнимо по-евтина от „Сребърният кръст“.

— Трябва да звънна един телефон — прекъснах я.

— Не може ли да почака?

— Важно е.

— Това също е важно.

— Горди се опитва да се свърже с мен от сума ти време. Съжалявам. Няма да ми отнеме повече от минута.

Забързах към паркинга, където най-после имах сигнал. Набрах номера на Горди и зачаках.

— Какво, по дяволите, правиш? — излая той.

— Пазарувам бебешки неща.

— Шибаното ти нареждане. За какво, мамка му, става дума?

— Горди, ти го одобри, преди да го разпратя.

Той се поколеба само за секунда.

— Не навлязох в подробности. Оставих ги на теб.

— Проблем ли има?

— Дали има проблем? Тревър нахлу в кабинета ми преди малко и ми съобщи, че продавачите се готвят за бунт.

— Тревър?

Шибаният Тревър посещаваше Горди зад гърба ми. Чудничко!

Тревър не говори от името на всички — казах бързо.

— Аха. Е, имам новина за теб. Загубихме Форсайт заради тъпото ти нареждане.

— Какво искаш да кажеш?

— Това бе последната капка за него. Очевидно е имал оферта от стария ни приятел Крофърд за „Сони“. И познай какво. Днес следобед прие предложението им. И защо? Заради шибаните ти дивотии. Караш момчетата да ядат в закусвални и да спят в мърляви мотели и ето че загубихме най-добрия си продавач.

Моите дивотии?

— Кой ще е следващият? — изрева Горди. — Глийсън? Алард? И всичко това заради нареждането, което момчетата наричат „Заповедта на Куиг“!

— Какво искаш да направя?

— Вече се погрижих. Изпратих имейл, с който отмених нареждането ти. Казах им, че просто е станала грешка.

Изскърцах със зъби. Дяволите да го вземат!

— Ами Форсайт? — попитах. — Ще напусне ли наистина?

Но Горди вече бе затворил.

Върнах се в „Бебешки свят“, където гнусната песничка ме подлуди напълно. Кейт се вторачи в мен загрижено.

— Наред ли е всичко? — попита тя. — Имаш вид, сякаш тъкмо са те сритали в корема.

— В топките по-скоро. Кейт, в службата стават разни гадости.

— Е, аз бездруго съм готова. Не трябваше да идваш с мен. Трябваше да си останеш на работа.

— Какво пък означава това?

— През цялото време си мислеше само за работата. Не си задължен да пазаруваш с мен, Джейс.

— Исках да го направя — възразих.

— Изглеждаш, сякаш съм ти възложила тежка задача.

— Не е справедливо. Купуваме бебешки неща. Мисля, че е важно да го направим заедно.

— Да, ама ти не си тук, нали? Главата ти е в службата.

— Аз пък си мислех, че ме обичаш заради тялото ми.

— Джейсън.

Кейт забута, количката към касата и аз я последвах. И двамата мълчахме и кипяхме от потиснат гняв. Застанахме на опашката. Накрая казах: