Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Получих великолепно „да“.

Към края вицепрезидентът се поколеба, както често става с клиентите, така че го халосах с няколко легендарни трика, научени от Марк Симкинс. Караш клиента да ти възложи задача, която смята, че няма да можеш да изпълниш. Заявих на Назийм, че вероятно ще можем да им доставим телевизорите след около шест месеца. Но той вече се бе въодушевил и ги искаше след не повече от три.

Е, можех да го направя, разбира се. Можех да го направя и за два месеца, ако бе настоял. Но веднага щом му казах, че ще ги получи след три месеца, знаех, че съм сключил сделката.

Реших да го зарадвам, като му кажа нещо грешно, за да може да ме поправи.

— Е, значи говорим за шестстотин тридесет и шест инчови монитора и хиляда и двеста петдесет и девет инчови?

— Не, не, не — бързо ме поправи той. — Обратното. Шестстотин петдесет и девет инчови и хиляда и двеста тридесет и шест инчови.

— А — възкликнах. — Сгреших, съжалявам. Няма проблеми.

Сделката беше моя. Страшно ми хареса иронията да успея да продам нещо на човек, който си изкарваше хляба с продажба на коли.

Назийм беше страхотно развълнуван. Говори лично с Хари Белкин и ми се обади, за да ми съобщи, че господин Белкин приел идеята и сега ставало дума само да договорим цената.

Понякога изненадвам дори самия себе си.

Ден по-късно той отново ми звънна.

— Джейсън — въодушевено поде. — Имам някои цифри за теб и се надявам, че и ти имаш няколко за мен.

Каза ми колко телевизора искат — големи за стените, по-малки за монтиране на тавана. Отначало не загрях — бройката бе много по-голяма, отколкото си мислех. После той ми обясни: купуваха телевизори не само за магазините на БМВ и „Мерцедес“, а също и за „Хюндай“, „Киа“, „Додж“ и „Кадилак“.

Едва не онемях, а това не е типично за мен.

Съвзех се след миг и казах:

— Позволи ми да направя точна сметка и да ти се обадя утре. Няма да ти губя времето, а ще ти дам най-добрата възможна цена.

Да, всичките ми работи се подреждаха чудесно.

С изключение на Горди. Той си беше все същият. Това бе недостатъкът на новото ми място — вечно бях около него. Караше ме да идвам на работа в седем сутринта и редовно влетяваше в кабинета ми с някакво оплакване. Викаше ме спешно в неговия, а после се оказваше, че е заради някаква дивотия. Бележки за презентация, които трябвало да прочета веднага. Нов график. За каквото се сетеше в момента.

Аз на свой ред се оплаквах на Кейт, която ме изслушваше търпеливо. Една вечер, когато се прибрах от работа, ми подаде бял найлонов плик, пълен е дискове. „Как да работиш за грубияни“, „Тирани в офиса“ и „След като убийството не е възможност“.

— Горди няма да напусне — каза ми тя. — Просто ще трябва да се научиш да живееш с него.

— Убийство — ухилих се. — Страхотна идея.

— Сладурче — прекъсна ме Кейт, — защо никога не ме питаш как е минал моят ден?

Беше права. Наистина го правех адски рядко. Почувствах се невероятно виновен.

— Защото съм мъж? — предположих тъпо.

— Джейсън!

— Съжалявам. Как мина денят ти?

Когато сделката с Хари Белкин напредна, се отбих в кабинета на Горди, за да му съобщя добрата новина. Той кимна и ми зададе няколко въпроса, но не изглеждаше искрено заинтересован. Подаде ми месечните доклади за разходите и ми нареди да ги прегледам.

— Два месеца — каза. — Два месеца до края на фискалната година.

„Ентроникс“ оперираше според японската фискална година, което понякога бе доста объркващо.

Погледнах докладите набързо и отбелязах:

— Господи, Братството харчи сериозни пари за ПР, а?

ПР означаваше пътувания и развлечения — хотели, командировки, храна.

— Видя ли? — кимна Горди. — Откачена работа. От сума ти време се каня да се заема с излишествата, но сега искам от теб да изготвиш новите правила за ПР.

Естествено, искаше аз да съм лошият. Помислих си, че той можеше спокойно да го направи, тъй като всички бездруго го мразеха.

— Добре — съгласих се.

— Още нещо. Време е да се проявиш като началник.

Знаех какво имаше предвид — да дам оценки на служителите и да уволня онези, които не се справяха.

— Шегуваш се — изсумтях мрачно.

— Никой не ти е обещавал, че ще е лесно. Ние с теб трябва да оценим служителите по петобалната система, а после ще уволниш провалилите се.

— Провалилите се?

— Всички, получили оценка 3.

— Долните десет процента?

— Не — свирепо отвърна той. — Долните тридесет процента.

— Тридесет?

— Не можем да си позволим да ги държим на работа повече. Само най-годните оцеляват. Искам Токио да види незабавна промяна в докладите ни.