Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Хайвер?

Две седмици по-късно открихме, че Кейт е бременна.

Отиде в клиниката по инвитро оплождане, за да започне отново целия кошмарен процес, инжекциите, термометрите и надеждите, които вероятно и този път щяха да бъдат смазани. Взеха й кръв, за да проверят нивото на хормоните й и кога ще е следващата й овулация. Нищо не разбирах от тези неща, а просто правех каквото ми нареждат. На следващия ден доктор Димарко се обади на Кейт, за да й съобщи, че е бременна. Кейт ми каза, че бил адски озадачен. Беше забременяла по старомодния начин, а никой не очаквате подобно нещо.

Имах си тайна теория, която никога не бих споделил с Кейт. Мисля, че бе успяла да забременее, тъй като бях напреднал в кариерата. Наречете ме луд, но знаете как някои хора се опитват да заченат дете с години и не успяват, а после, веднага щом осиновят, се случва. Психическите им бариери изчезват благодарение на решението да осиновят. Вероятно и облекчението помага. Също така съм чувал, че мъже с високо самочувствие, доволни от себе си, са по-плодовити. Или поне си мисля, че е така.

Но пък е възможно да бе забременяла просто защото най-после бяхме правили истински секс, след като месеци наред се празнех в пластмасова чашка в клиниката.

Каквато и да бе причината, и двамата бяхме невероятно въодушевени. Кейт настоя да не съобщаваме новината на никого, докато не чуем биенето на сърцето на бебето, което трябваше да стане след около седем-осем седмици. Едва тогава щеше да каже на баща си — майка й бе починала отдавна, както и на сестра си, и на приятелките си. И двамата ми родители бяха починали рано — бяха пушачи, а си нямах братя и сестри, така че мълчанието ми бе осигурено.

Винаги бях имал много приятели, но когато се ожениш, започваш да се виждаш само с други семейни двойки. Мъжете нямат право да излизат без съпругите си, освен ако не носят електронно устройство за проследяване. После пък стават родители и след известно време вече нямаш толкова много приятели. Все още поддържах връзка с някои от приятелите от колежа, но не възнамерявах да съобщя новината на никого, докато не чуехме биенето на сърцето на бебето.

Бездруго основната ми задача не бе да споделям новината с хората. Важното е, че бях влюбен в най-красивата жена на света, а сега щяхме да си имаме и бебе. Започвах да се настройвам адски положително и за работата си. Всичко се уреждаше чудесно.

В началото на дванадесетата седмица се похвалих на колегите в офиса. Горди изобщо не се заинтересува. Той самият имаше четири деца и ги избягваше колкото се може повече. Обичаше да се фука, че почти не виждал семейството си. За него това бе въпрос на мъжественост.

Фестино раздруса ръката ми и за момент дори забрави за антибактериалния лосион.

— Поздравления за смъртта на сексуалния ти живот, Тигре — каза той.

— Е, още не е напълно умрял — отвърнах с усмивка.

— Почакай малко. Бебетата са най-доброто противозачатъчно. Ще видиш.

— Щом твърдиш така.

— О, да. Ние с жена ми го правим в кучешки стил. Аз се тръшвам и се моля, а тя се претъркулва на другата страна и се прави на умряла.

Засмях се.

— Благодаря за съвета.

— Само виж какво ще стане, когато научиш наизуст песничката на динозавъра Барни — заплаши ме Фестино. — Гнусно влечуго. Но това ще е единственото телевизионно предаване, което ще гледаш. А когато отивате на вечеря, ще посещавате „Чъки Чийз“ в пет следобед. Кога ще ходите на амнио?

— Амнио?

— Нали знаеш, проверката за вродени дефекти.

— Леле, винаги гледаш от мрачната страна, а? — възкликнах. — Кейт още е далеч от тридесет и пет.

— Лекарите винаги съветват да се подготвиш за най-лошото.

Разговорът ставаше прекалено личен, а и се изненадах, че Фестино се интересуваше от подобни неща.

— Надявай се на най-доброто, но се подготви за най-лошото — поправих го. — Забрави за първата част.

— Просто пристъпих към най-важното — отвърна той.

Бременността бе най-голямото събитие в живота ни през първите няколко месеца след повишението ми, но не бе единственото. Напуснахме малката къща в Белмонт и се нанесохме в по-голяма в Кеймбридж. Все още не можехме да си позволим някой от палатите на улица „Братъл“, за които Кейт мечтаеше, но си купихме красива къща във викториански стил на улица „Хилярд“, ремонтирана преди няколко години от харвардски професор. Искахме да променим някои неща — мокетът на стълбите бе доста износен, но решихме да отложим ремонтите за известно време.