Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Би ли затворил вратата? — извика Горди след него. — Благодаря, Йоши-сан.

Бях твърдо решен да проявя самоинициатива и да не позволя на Горди да ме смята за мухльо. Кърт щеше да се гордее с мен.

— Имам добра представа какви са изискванията ми за заплащането — започнах.

— Твоите изисквания — презрително изсумтя Горди. — Я стига бе. Не водим преговори. Или приемаш, или отказваш. Казах го само за да разкарам япончето от стаята.

Приковах очи в неговите и кимнах. Явно вече нямаше да се прави на готин.

Горди ми обясни за заплатата. Опитах се да сдържа усмивката си. Беше много повече, отколкото очаквах.

— Знаеш, че ти не беше първият ми избор — напомни ми Горди.

Сега разбрах защо Йоши присъстваше. Искаше да се увери, че желанието на управата в Токио ще бъде изпълнено. Или поне да се увери, че Горди е наясно кой дава нарежданията. Горди сигурно беснееше заради факта, че някакъв си тип, който едва говореше английски, му заповядва как да действа.

— Надявам се да ти докажа, че грешиш — отвърнах.

Той се вторачи злобно в мен.

— Вече ти казах, че от Токио ни засипват с лайна. Е, позволи ми да ти съобщя кой точно го прави. Предполагам, че си чувал името Хидео Накамура.

— Разбира се.

Преди няколко седмици получихме официални прес изявления, че президентът на „Ентроникс“, някой си Икехара, бил „повишен“ и заменен с този тип Накамура. Никой не знаеше нищо за Накамура — бе прекалено високопоставен за нас. Но се носеше слух, че старецът Икехара се бил превърнал в онова, което японците наричат „гледащ през прозорците“. Това означава, че вече не ставаш за работа. В Япония не уволняват никого. Вместо това ти възлагат унизителната задача да седиш без работа и да зяпаш през прозореца, като, разбира се, получаваш заплата. Буквално те настаняват на бюро до прозореца, което в Япония не е толкова хубаво като тук. В Япония ъгловият кабинет означава, че си свършен.

— Отидох до Санта Клара да се видя с този тип Накамура. Страшно е излъскан. Говори чудесен английски пада си по скоч и голф. Но е истински палач. Веднага си го представих с черна качулка и примка в ръката. Назначиха го, защото големите клечки в Токио са недоволни. Не харесват продажбите ни. Затова купиха американския бизнес на „Роял Майстер“ — искат да се настанят още по-плътно на нашия пазар.

— Разбирам.

— Така че сега трябва да покажем на Накамура от какво сме направени. Способен ли си на това?

— Да.

— Можеш ли да принудиш подчинените си да работят по-усърдно? Можеш ли да размахаш камшика?

— Мога.

— Можеш ли да извадиш зайче от цилиндъра си?

Няколко духовити забележки ми дойдоха наум, но реших да ги премълча, затова отговорих решително:

— Знаеш, че мога.

— Ще очаквам много от теб. И ще те тормозя безмилостно. А сега изчезвай оттук. Трябва да се приготвя за ежеседмичната телефонна конференция.

Надигнах се. Горди ми протегна ръка.

— Надявам се, че не съм допуснал грешка с назначаването ти — каза той.

Опитах се да сдържа усмивката си.

— Не си — уверих го.

Мелани ми се усмихна мило, когато излязох от кабинета.

— Поздрави Боб от мен — казах.

— Благодаря. И ти поздрави Кейт от мен.

Тръгнах към кабинета си. От тоалетната излезе Кал Тейлър. Ухили ми се широко и избърса устата си с ръка. Знаех, че тъкмо бе ударил няколко щедри глътки в тоалетната, тъй като не смееше да го прави в залата.

— Здрасти — поздрави ме той, като се олюля нестабилно.

— Здрасти, Кал — отвърнах жизнерадостно и продължих напред.

— Приличаш на котката, която изяла сметаната — подхвърли с усмивка.

Дори подпийнал, както беше през повечето време, Кал бе учудващо проницателен.

Засмях се любезно, махнах му приятелски и влязох в кабинета се. Затворих вратата и размахах юмрук във въздуха. Набрах мобифона на Кейт.

— Здрасти, бебчо — казах. — На работа ли си?

— Седя в „Старбъкс“ и пия кафе с Клаудия — отговори тя.

Клаудия беше бивша съученичка на Кейт, притежателна на безумно голямо наследство, чието единствено занимание бе да излиза с приятели. Не разбираше защо Кейт държи да работи във фондацията.

— Тъкмо се връщам от кабинета на Горди — казах, като направих опит да скрия въодушевлението си.

— И? Не звучиш много въодушевено. Не получи ли мястото?

— Получих го.

— Какво?

— Получих повишението — повторих по-високо. — Говориш с вицепрезидент. Ще трябва да започнеш да ме глезиш.

— О, Господи, Джейсън! Това е страхотно!