Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Не предпочиташ ли да отидем в спалнята? — задъхано попита тя.

— Не — отговорих и я погалих нежно.

Точно в този момент мобифонът ми иззвъня, но реших да не му обръщам внимание. Търколих се върху Кейт и я обладах със замайваща лекота.

— Джейс! — изстена тя. — Господи!

— Остани тук — нареди ми тя, след като свършихме.

Профуча през банята, после влезе в кухнята. Чух отварянето на вратата на хладилника и звънтенето на чаши. След няколко минути Кейт се върна с табла в ръка. Отнесе я до канапето и я остави на масичката за кафе. Видях бутилка шампанско „Крюг“, две чаши, сребърна купа с черен хайвер и няколко блини. Освен тях на таблата имаше и опакован в лъскава хартия пакет.

Мразя хайвер, но тъй като не го купуваме често, Кейт очевидно бе забравила.

— Хайвер! — извиках с престорено въодушевление.

— Ще отвориш ли шампанското? — подаде ми студената бутилка тя.

На времето смятах, че когато отваряш шампанско, трябва да се чуе силен гръм и да бликне гейзер от пяна. Кейт ме научи, че не се прави така. Свалих внимателно станиола и елегантно отвъртях тапата, която изскочи с леко напукване. Налях бавно в чашите, подадох й едната и се чукнахме.

— Чакай — спря ме тя, когато поднесох чашата към устните си. — Да вдигнем тост.

— Добре, тост за класическите удоволствия. Шампанско, хайвер и секс.

— Не — засмя се тя. — „За любовта и желанието — крилата, които носят духа към велики дела“. Гьоте.

— Още не съм извършил никакви велики дела.

— Както казва Балзак: „Няма велик талант без велика воля“.

Чукнах чашата й отново и отвърнах:

— Зад всеки велик мъж стои велика жена.

— Да, велика жена, която върти очи и се плези — ухили се тя. — Скъпи, осъзнаваш ли какво постигна? Как преобърна цялата си кариера?

Кимнах. Баща ми имаше работа. Аз пък имах кариера.

Само ако Кейт знаеше каква помощ получавах.

— Вицепрезидент. Толкова се гордея с теб.

— О, моля ти се — отвърнах скромно.

— Наистина можеш да постигнеш всичко, когато решиш.

— Е, ти си човекът, който ме вдъхнови.

— Сладурче — взе тя пакета от таблата и ми го връчи. — Малко подаръче за шефа.

— За мен? Чакай малко — скочих и взех плика от „Тифани“ от пода. — Размяна на подаръци.

— „Тифани“? Джейсън, ужасен си.

— Давай. Ти първа.

— Не, ти. Моят подарък е съвсем скромен.

Съдрах хартията.

— Нещо, което да слушаш на път към службата — каза Кейт.

Беше диск със заглавие „Вече си началник. А сега какво? Десетточков план“.

— Чудесно — усмихнах се убедително.

Не можех да й кажа, че бях минал на по-сериозни наркотици — речите на генерала. Знаех, че светът ми е съвсем чужд за Кейт, доста отегчителен и тя не го разбира. Но щом щеше да е омъжена за воин от яномамо, защо, да не е за вожда? Поне щеше да се уверява, че лицето ми е подходящо боядисано за битка. Не знаеше какво правех по цял ден, но със сигурност щеше да поддържа в изправност короната ми от пера.

— Чакай малко. Има и нещо, в което да си носиш дисковете — добави тя, като бръкна под канапето и извади голяма кутия.

— Знам какво е — извиках.

— Не знаеш.

— Знам. Една от тръбичките за духане на яномамо. С отровни стрели. Прав ли съм?

Тя ми се ухили весело. Обичах сексапилната й усмивка. Винаги ме разтапяше.

Разопаковах кутията. Вътре имаше великолепно куфарче от червеникава естествена кожа с медни закопчалки. Сигурно струваше цяло състояние.

— Господи — ахнах. — Жестоко е.

— Произведено е от „Суейн Одни Бригс и синове“ на улица „Сейнт Джеймс“ в Лондон. Клаудия ми помогна да го избера. Каза, че било ролс-ройсът на куфарчетата за бизнесмени.

— Е, някой ден може да имаме и ролс, в който да го сложим — отвърнах. — Бебчо, това е адски мило от твоя страна.

— Сега е мой ред.

Очите й засияха от вълнение, докато внимателно отваряше синята кутийка. После обаче видях светлината в очите й да угасва.

— Какво има? — учудих се.

Кейт завъртя златната морска звезда подозрително, сякаш търсеше етикета с цената, както бях направил и аз в магазина.

— Не мога да повярвам — прошепна тя. — Мили боже!

— Не я ли позна?

— Познах я, разбира се. Само дето…

— Сузи няма да има нищо против и ти да се издокараш с такава брошка.

— Не, не мисля, че ще има нещо против. Джейсън, колко струва това?

— Можем да си го позволим.

— Сигурен ли си?

— Да — отговорих решително. — Тъкмо си получих нашивките.

— Нашивките?

— Военен термин.

Кейт отпи от шампанското и се завъртя към масичката. Намаза няколко от гнусните, мазни черни яйца върху бисквита и ми я подаде.