Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Плъзнах нов документ към него.

— Това е премията за преместване, която сме готови да ти предложим.

Той видя сумата и примигна.

— Тук пише, че офертата е валидна до днес.

— Оставям ти време да поговориш с Гейл. Но не искам да използваш предложението ни, за да се пазариш с „Нек“ за по-добра заплата.

— Те никога не биха отпуснали нещо подобно — откровено отговори той. — Няма смисъл да се пазаря.

— Там не си върховният продавач. При нас ще бъдеш. Затова сме готови да ти платим добри пари.

— И трябва да реша до пет часа днес?

— Да, пет часа бостънско време. Това е четири в Чикаго.

— Леле, човече. Не… това е адски внезапно…

— Явно си мислил по въпроса доста време — казах, тъй като знаех, че наскоро бе отхвърлил предложението на „Панасоник“. — Но понякога трябва само да затвориш очи и да скочиш.

Той ме погледна, но очите му бяха фокусирани някъде в далечината. Видях, че мислеше усилено.

— А знаеш ли колко близо сме до Марта Вайнярд? — добавих. — Стигаш дотам за нула време. Ходил ли си някога там? Семейството ти адски ще хареса мястото.

Предложих му да се върне в хотелската си стая и да звънне на жена си. Казах, че ще го изчакам във фоайето. Успокоих го, че разполагам с неограничено време, което не бе истина.

Четиридесет и пет минути по-късно Летаски слезе във фоайето.

Ченето на Горди увисна. Имам предвид, всеки е чувал израза, но виждали ли сте наистина някой с увиснало чене? Горди се ококори, отвори уста и занемя.

— Мили боже — ахна накрая, вторачен в подписа на Летаски на договора. — Как, по дяволите, успя?

— Ти одобри заплащането — отговорих.

— И преди съм му предлагал добро заплащане. Какво му обеща? — попита той с подозрение.

— Нищо, за което да не знаеш. Предполагам, че просто сломих съпротивата му.

— Е, чудесна работа — каза Горди, като постави ръце на рамената ми. — Не знам как го постигна, но съм впечатлен.

Не изглеждаше особено доволен.

В петък, когато се прибрах в офиса след обяд, ме чакаше съобщение от Горди, който искаше да отида в кабинета му в три.

Звъннах му, чух гласа на Мелани и потвърдих срещата.

Успях да изкарам час и половина в ровене из документи и телефонни обаждания, като непрестанно си повтарях съобщението на Горди и се чудех дали новините са добри или лоши.

Няколко минути преди три тръгнах към кабинета му.

— Браво — каза Горди и дори се надигна, когато влязох.

До него стоеше Йоши Танака, скрил безизразен поглед зад дебелите стъкла на очилата си.

— По-добрият спечели — продължи Горди. — Новият вицепрезидент по продажбите. Поздравления — каза той, като протегна ръка и разтърси моята враждебно.

Гигантските му златни гравирани ръкавели проблеснаха. Йоши не се ръкува с мен, а се поклони леко. Е, не знаеше как да се здрависа, но аз пък не знаех как да се кланям. Никой от двамата не се усмихна. Йоши очевидно не знаеше и как да се усмихва, но Горди ми се стори необичайно потиснат, сякаш някой бе опрял пистолет в гърба му.

— Благодаря — казах.

— Сядай — нареди ми Горди.

Настанихме се по местата си.

— Иска ми се да кажа, че това се дължи на успеха ти — започна Горди, — но той е само част от цялото. Имаш добри победи, особено напоследък. Големи победи. Явно си се стегнал сериозно. Привличането на Летаски бе страхотен удар и, честно казано, не смятах, че ще успееш. Но важното е, че не мога да поставя смотаняк на това място. Имам нужда от надежден човек. Не като Глийсън, който пропуска срещите си. Нито като Тревър, който така се изложи с „Фиделити“. И на всичкото отгоре провали сделката с „Павилион“ заради голфа си.

— Е, очаквам предизвикателствата с нетърпение — отвърнах.

Едва не повърнах, когато чух собствените си думи.

— И ще се сблъскаш с доста предизвикателства — потвърди Горди. — Нямаш представа с какви. Ще вършиш едновременно работата на Джоан и тази на Крофърд. Както и да е, смятам, че Йоши иска да каже няколко думи.

Танака сведе глава тържествено.

— Моето най поздравление за теб.

— Благодаря.

— Имаш много ву… работа.

— Каква работа?

— Вужна.

— А, да, важна.

— Не добро време за бизнеса.

Кимнах.

— Много трудно време.

— Разбирам.

— Мисля не знаеш какво трудно време — тихо отбеляза Танака.

— Благодаря, Йоши-сан — прекъсна го Горди. — Сега искам да обсъдя със Стедман подробностите по заплатата му. Йоши-сан, вероятно би могъл да ни оставиш насаме.

Танака се надигна, поклони се леко и се оттегли.