Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Знаеш ли какво означава това? Огромно повишение на заплатата. Сериозни премии.

— Трябва да го отпразнуваме. Хайде да отидем на вечеря. Ще запазя маса в „Хамърсли“.

— Доста съм изморен — отговорих. — Прекалено дълъг и тежък ден.

— Добре, сладурче, ще направим нещо у дома.

Новината се разнесе невероятно бързо. Реакциите на членовете на Братството бяха интересни, макар й предвидими. Рики Фестино умря от радост. Държеше се сякаш бях избран за президент на Съединените щати, а не вицепрезидент по продажбите. Брет Глийсън направи нещо абсолютно нетипично за него — призна съществуването ми, като ми пожела приятен уикенд. Това бе адски благородно от негова страна, като се има предвид, че тъкмо бе изгубил мечтаното място. Тревър Алард не промълви и дума. Знаех си, че ще постъпи така, и тайничко позлорадствах, защото очевидно бе бесен.

Всичко вече ми се виждаше прекрасно. Дори пътуването в асансьора ми достави удоволствие. Акциите на „Ентроникс“ се покачваха. Всички в асансьора изглеждаха добре и ухаеха приятно.

Отбих се в залата на охраната и открих Кърт зад бюрото му. Съобщих му добрата новина.

— Страхотно! — зарадва се той. — Значи ти си шефът вече?

— Да.

Той скочи и ме прегърна.

— Жестока работа. Получи си нашивките, човече. Браво!

— А?

— Военен термин. Поздравления, брато.

В колата, на път към универсалния магазин в Честнът Хил, изслушах следващия диск на генерала. „Когато те атакуват, трябва да реагираш незабавно. Врагът може да те застреля в гърба със същата лекота, с която ще те гръмне, ако тичаш към него. Във времето, което ти е нужно да чуеш тези инструкции, един от членовете на екипа ти ще умре. Не се колебай. Просто вземи шибаното решение!“

Едва го слушах, тъй като мислех за новата си работа. За това колко щастлива щеше да е Кейт и как най-после щях да изкарвам добри пари. Щяхме да можем да си купим и къщата, за която тя мечтаеше.

Влязох в „Тифани“ и поисках да видя брошките. Никога преди не бях влизал в „Тифани“ и открих, че бижутата им не бяха организирани по категории, а по цени. От едната страна на магазина са нещата, които обикновените заможни хора могат да си позволят — най-вече сребро и полускъпоценни камъни. От другата страна са златото и диамантите, недостъпни за простосмъртните.

Когато обясних на продавачката коя точно брошка търсех, тя ме поведе към опасната страна на магазина — скъпата. Преглътнах затруднено. Жената измъкна морската звезда от един шкаф, постави я върху черно кадифе и започна да ахка.

— Да, точно тази е — кимнах, като завъртях бижуто уж да огледам и отдолу, но всъщност исках да видя цената.

Едва не изстенах. Дори за годежния пръстен на Кейт не бях похарчил толкова пари. Но си напомних; че тъкмо бях получил солидно увеличение на заплатата, затова помолих да ми опаковат брошката.

Докато стигна до вкъщи, отново се чувствах страхотно. Бях получил желаното повишение, а на седалката до мен лежеше малък плик за подаръци с емблемата на „Тифани“. Е, колата ми беше акура, при това не чисто нова, но какво от това. Работех за велика компания и бях месоядец.

Кейт се втурна да ме посрещне. Носеше бяла тениска и джинси и изглеждаше и ухаеше великолепно. Обви ръце около мен и ме целуна страстно. Отвърнах на целувката и бързо се възбудих.

Когато си бил женен известно време, подобни спонтанни изблици не се случват често, но сега се чувствах като завоевател, прибрал се у дома след дълъг и успешен поход. Бях кроманьонецът, завърнал се в пещерата при жена си, след като е пробол огромен мамут.

Метнах куфарчето си и плика от „Тифани“ на пода и плъзнах ръце под колана на джинсите й. Погалих гладката й като коприна кожа.

Кейт се засмя гърлено и се отдръпна назад.

— Специален случай ли ще празнуваме? — подразни ме тя.

— Всеки ден, в който съм женен за теб, е специален — отвърнах и отново я зацелувах.

Влязохме във всекидневната и я бутнах на твърдото канапе на баба Спенсър. Май на пода щеше да е по-удобно.

— Джейс — прошепна тя. — Уха!

— Имаме право на малко удоволствие и без пластмасова чашка — казах и започнах да свалям тениската й.

— Чакай, чакай.

Тя скочи и отиде да пусне завесите, за да не правим представление на съседите.

Върна се след миг и най-после свалих фланелката й. Не бях виждал голите й гърди от доста време и се възбудих като ученик.

— Ти си невероятно красива жена, знаеш ли? — казах, като разкопчах джинсите й.