Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Влизал ли си, Глен?

Окуражен от коментара на адвоката си, младият мъж сви рамене.

— Да. Окей. Влизал съм в него.

— Влизал ли си в него вчера от домашния си адрес в четири и петнадесет следобед?

— Мисля, че да.

— А докъде?

Глен се вторачи в Позитано. Той се досети накъде водеше сега това, и как са стигнали до него.

— Въвеждал ли си паролата за достъп за администратор на сайта?

Той сви рамене.

— Ти си хитър, Глен. Ти познаваш възможностите на интернет. Това означава, че ти знаеш, че ако ние те набележим, то ще се сдобием с всичко, което ни е необходимо да те идентифицираме като убиец. И не забравяй, че ние имаме твоя лаптоп. Нашите хора сега се занимават с харддиска му.

Глен се облегна назад в стола си.

— Знаех си, че трябваше да го изчистя — каза той. Адвокатът му хвърли бърз, предупредителен поглед, но Глен не му обърна внимание. — Аз създадох сайта pictureman.com . Аз съм неговият уебмастер. Но това са глупости, човече.

— Продължавай.

— Никого не съм убивал. Само се пошегувах, преструвайки се на убиец. Нещо като самоуважение на едно хладнокръвно момче.

— Аха, Глен. Името pictureman.com видяхме за пръв път, написано на тялото на една от жертвите.

— Предполагам, че на убиеца също му е харесало.

— Откъде имаш тия снимки?

Глен сви рамене.

— От някой фукльо в интернет. Там можеш да намериш всичко, ако знаеш къде да го търсиш.

— Ти некрофил ли си, Глен?

Младият мъж се облегна още по-назад и отговори, гледайки тавана.

— Аз съм готов да изследвам своята тъмна страна — каза той вяло.

Адвокат Труман се облегна на масата.

— Вие имате ли въобще някакво обвинение? Или някакво доказателство за престъпление, извършено от моя клиент? Защото ако сме само на един вид риболов, аз ще посъветвам мистър Фърниш да не отговаря на повече въпроси.

— Това не е нормално — каза Кони в стаята за наблюдение. — Момчето е твърде спокойно.

— Почакай, докато се раздразни за своя лаптоп — каза някой в тъмнината. — Тогава ще рухне.

— Но той знае, че ние притежаваме лаптопа му — каза Кони. — Наясно е, че времето изтича. Защо не се притеснява?

Отговорът на нейния въпрос лежеше в компютърните престъпления, тайните за които Роб Флеминг измъкваше от компютъра на Глен. В чиста и проветрена стая, стерилна и светеща като зала за аутопсия, лаптопът беше разглобен парче по парче.

— Много по-лесно е с лаптопа, отколкото с настолния компютър — каза Флеминг. — Тези преносими компютри се състоят от отделни модули; трябва само да ги поставиш на мястото им. — Той внимателно извади харддиска и го постави в един лаптоп от същия модел, с идентична изработка, а после пусна компютъра. — Първо ще го копираме в случай, че е защитен с парола.

— Това ще бъде ли проблем? — попита Уийкс.

— Не напълно. Само ще ни забави. Ако информацията е на него, ние ще я извлечем.

След малко той каза:

— Добре. Да видим какво сме направили — той подаде команда на екрана.

— DOS ли използваш? — попита Уийкс.

— Да. Много хора хвърлят сили да крият нещата си от Windows. Те забравят, че Windows не е истинската компютърна система, която функционира. Тя е само добре устроена на повърхността. Ако искаш да разговаряш с BIOS, ти трябва да го правиш по един старомоден начин. — Докато той говореше, на екрана се появи бял текст, нареден ред по ред. — Това изглежда изцяло открито.

— Ние се интересуваме най-вече от файловете със снимки и филми.

— Тука има само един. Файл със снимки. Искате ли да го отворя?

— Естествено.

След няколко мига харддискът леко избръмча и на екрана се появи картина.

Това беше рисунка, груба компютърна графика на череп върху черен фон. Весела усмивка беше наложена върху устата му. Под него, бяха написани с готически шрифт думите:

— По дяволите — каза Уийкс. — Сигурни ли сте, че това е всичко?

— Това е всичко — потвърди Флеминг. — Тука действително няма нищо повече. Нито документи, нито органайзер, нито списък с адреси. Само каша от файлове и програма за текстообработка.

— Възможно ли е този кучи син да е сменил харддиска?

Флеминг кимна.

— Това е възможно. То не би отнело повече от няколко минути с компютър като този. И докато го пазиш сух, ти можеш да съхраниш харддиска навсякъде. Дори под земята, ако го сложиш в найлонов плик.

— По дяволите — каза Дърбън на Уийкс, когато той му звънна да му съобщи новината.

— Окей, виж какво ще направим. Ние ще обвиним копелето за кражбата на кредитната карта и ще му поискаме по-висока гаранция, ограничавайки мястото му на пребиваване, където можем да го наблюдаваме, като започнем от къщата, която той бе наел.