Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Когато на вратата се почука, той бързо прекоси стаята, за да махне синджира.

— Кой е? — спокойно попита той.

— Корин. От А1.

Той я пусна да влезе, като я остави да мине преди него в стаята. Тя не изглеждаше зле за проститутка, малко долнокачествена наистина, но добре облечена. Отдолу под шлифера си тя носеше минижуп и къса тениска с остро деколте. Беше блондинка, висока пет фута и пет инча, точно както бе посочено в уебсайта на агенция А1. Той се усмихна с облекчение.

Не разбирайки защо, тя също му се усмихна.

— Привет, аз съм Корин и съм от А1 Ескорт. Приятно ми е да съм тук. Защо не ми кажеш името си и какво имаш предвид за нас тази вечер? — каза тя автоматично.

— Аз съм Харолд — отвърна той.

— Добре, Харолд, ти вече си платил таксата в аванс, но вероятно преди да се опознаем, би искал да знаеш за някои екстри, които мога да ти предложа.

— Благодаря ти — каза той. — Много бих искал да чуя.

— Пълната програма е двеста долара. Без презерватив — триста. Орален секс, също с презерватив — сто и петдесет. Масаж — петдесет.

— А ако искам нещо… по-специално? — попита той.

— Добре, но зависи какво имаш предвид. И така, защо не го споделиш с мен и ще видим какво можем да направим. — Той изглежда се поколеба и тя продължи: — Аз съм по приключенията, Харолд. Никакви ограничения за симпатично момче като теб.

— Това е нещо съвсем… необичайно — каза той и в мигновено проблесналата усмивка нямаше никакво колебание, а студена, гола алчност.

— Добре — каза тя. — Защо не се разположим по-удобно и ти да ми разкажеш за себе си?

Те имаха късмет. Движението по пътя беше свободно от ежедневния поток и конвоят от полицейски коли измина разстоянието за петнадесет минути. Техните включени сирени с показна шумотевица се вклиняваха между другите коли, нетърпеливи да демонстрират сериозността на действията си, карайки бързо извън пътя. Когато те излизаха от града, заваля; потоците вода се разпръсваха в предното стъкло и правеха пътя хлъзгав. Дърбън се вглеждаше през чистачките в светлините от стоповете на колата отпред, като се стараеше да не ги изпуска от поглед и мърмореше под носа си, ако караха прекалено бързо.

До него Позитано беше се хванал за предпазния колан, защото задните колела занасяха по хлъзгавия път.

Когато пак звънна телефонът, Франк затъкна слушалката между ухото и рамото си, за да държи волана с две ръце.

— Ало?

— Уийкс съм. Току-що говорих с Елис — този изхарчи ли вече дебитната карта? Очевидно, при стандартна работна процедура, охраната ще се обади на нейния агент веднага, щом тя пристигне в стаята. Което означава, че агентът ще я предупреди, че ние сме проявили интерес.

— Мамка му. Окей, обадете се на местните полицаи. Нека веднага се свържат с този агент. Кажете му, че ако момичето забележи нещо нередно, тя ще се изложи на риск. Уверете го, че вече сме заели позиция и момичето няма да бъде в опасност.

Настъпи кратко мълчание. Той се чудеше дали Уийкс ще възрази на неговото предложение. Но той каза само: „Добре“, преди да прекъсне връзката.

Франк знаеше, че ако момичето в хотелската стая умре, то те щяха да дават много обяснения.

— Само трябва да го проверя — каза Корин. Тя провери неговата карта с уреда за проверка на дебитните карти, който извади от чантата си, а после се обади във „Виза“. Той не очакваше това. Не беше сигурен дали номерът на картата ще издържи още една проверка.

— Хопкинс. Мистър Х. Дж. Хопкинс — каза тя в слушалката. — Две хиляди долара. Като чакаше, тупайки с дългия си нокът по картата, тя му каза. — Искаш ли да поръчаш нещо от румсървиза, Харолд?

Той не искаше никой повече да влиза в стаята.

— Съжалявам — вежливо отказа той, — аз съм от АА 14 14 АА (англ.) Alcoholics Anonimous — Анонимни алкохолици (доброволна организация за борба с алкохолизма). .

Тя сви рамене. Операторът изглежда беше вече на линията, защото тя каза в слушалката:

— Нула, осем, девет, две, зет. Благодаря. — Тя записа всичко на кредитното листче и прекъсна разговора.

И тогава:

— Само още едно обаждане.

Пак чакане.

— Джуди? Аз съм тук. Не, ще се забавя. Кажи му, че утре ще му се обадя. О, много добре. За цяла нощ. Утре ще ти се обадя, окей?

Корин остави телефона.

— Всичко е наред — каза тя и се изправи. — Това е всичко, което трябваше да свърша. Искаш ли да поседим и да поговорим малко, или предпочиташ да започваме?

— Мисля, че искам да започваме — отговори той.