Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Окей. — Тя свали тениската си. Отдолу беше със спортен сутиен. — Къде е това?

Той извади мълчаливо чантата изпод леглото и я отвори. Костюмът за Хелоуин беше сгънат и лежеше най-отгоре. Скелетът, очертан с луминесцентна боя, леко светеше. Той го сложи на леглото.

Корин събра косата си нагоре и се обърна.

— Ще го разкопчееш ли, моля?

Той усети влагата от дъжда по кожата й, като разкопчаваше сутиена й. Тя пак се обърна, държейки с една ръка сутиена на гърдите си, а после го хвърли пред него. Корин гледаше костюма и хихикаше.

— Май става забавно — прошепна тя.

Сирените и предните светлини бяха изключени на миля преди мотела. Някой отпред говореше по радиото: полицейската кола ги посрещна на пресечката. С малка скорост той ги придружи до сградата.

Те изскочиха, оставяйки вратите на колите отворени, за да не подплашат заподозрения със звука от затварянето им. Местният полицай поговори с портиера на рецепцията и пак излезе навън.

— Стая номер дванадесет. В края на коридора. Той специално помоли за това.

Полицаите вече бяха извадили пушките от сандъка на предната кола. Франк махна с пистолета си, подканвайки другите да заемат позиция.

Момичето лежеше на леглото, облечено в костюма. Той беше детски, затова бе тесен за нея, но това нямаше значение. Тя имаше две малки дупчици под всяка ноздра, но те бяха прекалено малки, за да му развалят удоволствието от момента. Той стисна ръцете й, чувствайки слабото й тяло през тънката материя. Обладавайки я, Глен не можа да сдържи слабия звук, който се изплъзна от устата му, въздишка на задоволство, която се сля със звука на ударите, идващи от вратата. Първият бе слабо почукване, сменен след няколко секунди от друг, който бе като мощно блъскане, отхвърлило вратата към стената. Той вдигна поглед и очите му се присвиха, когато стаята се изпълни с въоръжени униформени полицаи. За кратко Глен успя да балансира върху нея, преди да се строполи на пода, щом Корин се изправи, смъкна гумената маска от лицето си и изсъска:

— Какво, по дяволите, става тук?

Кристиан вдигна телефонната слушалка.

— Моля?

Той изслуша събеседника си, и тогава каза:

— Благодаря. Добра работа. Непременно ще го отпразнуваме.

— Кой беше? — попита Клер.

— Полицията току-що е заловила някого. Те са сто процента сигурни, че е той. — Кристиан внимателно постави слушалката върху вилката на телефона. — Ние сме свободни, Клер. Това е. Няма да има повече протекции, нито бодигардове, нито повече ченгета, въртящи се наоколо. Всичко свърши.

Тази нощ те върнаха обратно Глен Фърниш в града, за да му повдигнат съдебно обвинение. В дирекцията на нюйоркското полицейско управление в Ню Джърси неговите дрехи бяха взети за фиброанализ и му дадоха да облече бял книжен гащеризон. Отначало, въпреки всичко, му бе направен цялостен физически преглед, както и на изнасилените жертви. Бяха взети косми от неговата глава, от гърдите и от слабините му, бяха изрязани парченца кожа от върховете на пръстите му, беше отделена ДНК-проба с тампон от небцето му, и беше взета кръвна проба със спринцовка от сгъвката на ръката му.

Когато лекарката свърши с вземането на кръв, от прободната дупчица се процедиха няколко капки. Тя тъкмо щеше да попие раната с памук, когато младият мъж я изпревари, като засмука раната с уста.

— Четох някъде, че когато акулата кърви — каза той разговорливо, — тя може да полудее, опитвайки се да се самоизяде.

Лекарката не каза нищо. Тя беше виждала толкова много хора да минават през този вид прегледи, но никога не бе виждала някого толкова разхлабен.

Точно в 8:30 сутринта Фърниш помоли да се обади по телефона. Той беше отведен до стаята за задържане и оставен насаме с телефона. Набра един номер, който беше запомнил много отдавна. Обади се женски глас.

— „Шанс, Труман и сие“. Добро утро.

— Ако обичате мистър Труман.

Въпреки ранния час, той улучи секретарката на Труман. Или може би това беше някоя стажантка, поставена да вдига слушалката.

— Той там ли е?

— Мистър Труман е на съвещание. Може ли аз…

— Кажете му, че се обажда Харон. — Глен прекъсна за миг. — Той притежава някои от моите, хм, произведения на изкуството. Предполагам, че би искал да поговорим.

След две минути по линията се чу мъжки глас.

— Аз съм Труман.

— Слушай — каза Глен. Той разказа на гласа от другия край на линията всичко, което се бе случило с него.