Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Глен вкара в сайта последните си снимки и потърси съобщенията. Бяха много. На повечето от тях той не обърна внимание, но отвори това от Хелиос. Като четеше, той кимаше утвърдително.

Венера е жива и здрава, и те очаква в Ню Йорк. Имам предвид нещо семпло и доста сантиментално. Нещо като „Смъртта на любовниците“.

Глен отиде до стелажа и извади копието си на „Цветята на злото“, където намери „Смъртта на влюбените“ 12 12 Превод от френски Иван Неделчев. :

Той бавно кимна. Разбира се, че щеше бъде много лесно да се направи. Овъглени тела и счупени огледала. Но тона щеше бъде много прозаична интерпретация.

Глен Фърниш се гордееше с това, че сюжетите му станаха все по-перверзни.

Той откри своята лична страница и я допълни с няколко последни картини. Реши да изпрати една част от цикъла „Спокойствие“, но после размисли. Това можеше да повлияе на цената им. Той се задоволи с публикуването на няколко снимки от серията „Мъченици“. Намръщи се, щом видя колко любопитни бяха посетили сайта му. Многобройните посетители буквално го преследваха. Може би беше дошло времето да устрои шоуто.

Следващият адрес, на който Глен се обади, беше туристическият сайт, където помести карта с улиците на града. Докато чакаше, той седеше на леглото си със скръстени крака и се вглеждаше в светещия кръг на комарника. Погледът му се плъзгаше около него и светещият виолетов кръг започна да се размива пред очите му. Тогава една муха влезе вътре и изщракването на електрическия ток рязко го събуди. Той внимателно изключи „убиеца на мухи“ и го сложи на леглото до куфарчето си. Тънката табличка беше пълна с мъртви мушици и той ги изсипа в дланта си. Те тежаха не повече от царевични люспи.

За да ги опита, той сложи няколко в устата си и ги сдъвка. Те имаха леко горчив вкус, не толкова неприятен.

Неочакван звук от компютъра му напомни, че няма много време. Той запамети картата на харддиска, а след това прибра лаптопа си в куфара.

Роб Флеминг пишеше поздравителна картичка на племенницата си в Отава, когато предупредителният сигнал на имейла му подсказа, че има поща. Виждайки какво пристигна, той грабна слушалката на телефона и набра номера.

— Джоан? Мухата е в мрежата.

Няколко секунди по-късно компютърът в AT&T започна да локализира мястото на телефонния номер, от който уебмастърът на pictureman.com беше влязъл в кралството си.

Той използва връзката само няколко минути и изведнъж се изключи.

— По дяволите, това беше много кратко — промърмори Роб. — Дали ще е достатъчно да го проследим?

— Би трябвало — казаха от другия край на жицата. Той чуваше звук от ударите по клавиатура, които изпращаха командите в компютъра й. След няколко секунди тя отговори:

— Хоп, хванахме го. Имаш ли химикал?

Роб се прехвърли директно на другата линия.

— Франк? Имаме адреса. Мястото е по-нагоре от тебе. Някъде около двеста мили.

Адресът на Фърниш, получен по Ролодекса беше „Гордън Драй“ №86, но когато Дан пристигна на №86, той разбра, че това бе един пансион. Възрастна лейди му заяви с абсолютна сигурност, че Фърниш се бил изнесъл преди седмици, веднага щом пристигнал първият му чек за наем.

— Остави ли някакъв друг адрес?

— Не, не остави.

— Дявол да го вземе — помисли Етъридж, но възрастната лейди добави:

— Обаче аз знам къде отиде. Взе под наем дома на стария Кеслер на „Кравен Роуд“; агентът по продажби на недвижими имоти е мой приятел.

Етъридж й благодари и се запъти натам. Той вече бе извикал полицаите от града и им бе наредил да огледат погребалното бюро. Чуваше ги как си приказват по радиостанциите, докато се отправяха към мястото.

Домът на Кеслер беше обкована с ламперия малка, но симпатична къща. Етъридж забеляза, че наблизо няма съседи.