Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Харолд беше загубил способността си да взема каквито и да било решения.

— Ако смяташ, че можеш да го направиш — отвърна той. Дан Етъридж плъзна погледа си по скромно облечения млад мъж. За пръв път той забеляза, че панталоните на Глен Фърниш бяха без колан.

Фърниш си тананикаше, докато включваше аспираторната помпа към тялото на Алисия. Една тръба влизаше в него и една излизаше, сякаш аспираторът беше някакво стоманено сърце, една алтернативна циркулация, която веднъж задействана, щеше да вдигне момичето и отново да го задвижи.

Глен се усмихна, като си спомни за онези дни, които двамата прекараха заедно. Той и Алисия. Спокойно време. Усмивката му се разшири. За творението си, което възнамеряваше да нарече „Спокойствие“, той положи момичето пред телевизионния екран, където порнозапис представяше една оргия.

Той изпробва да напъха във вагината й най-различни предмети. Накрая, във връзка с нейната проницателност за работата му, той избра една развалена риба.

— Тържествуващата смърт, която дойде от морето.

Той знаеше, че неговите покровители ще оценят тази ирония.

Глен възнамеряваше да оцени „Спокойствие“ на 10000 долара.

Докато аспираторната помпа се тресеше и гъргореше, а Глен продължи да поправя повредите, нанесени от хищниците, той започна да прехвърля в ума си възможностите за друга идея.

В края на краищата, тук той разполагаше с телата на още две млади жени. А такъв шанс рядко се отдава.

Глен беше сигурен, че наближава момента, когато ще трябва да си отиде. Преди това имаше време само за още една скулптурна група.

Някъде беше чел как Микеланджело твърдял, че статуята била вече затворена в мрамора; работата на скулптора била само да я освободи. Заинтригуван, Глен разгледа серията скулптури, известна като „Робите“ и ги изучава с часове, изпаднал в транс от израженията на лицата на тези поданици на художника, които се бореха да се освободят от прегръдката на камъка. Той усещаше силата, която Микеланджело вероятно е чувствал, подобна на силата на Бога, когато е стоял пред своите създания и е знаел, че единствено той е имал власт да ги освободи.

Когато Глен беше в Италия, направи специално пътешествие, за да ги види, висейки на опашка пред Академията с останалите американски туристи, докато я отворят. Другите естествено искаха да видят грациозния и спокоен „Давид“, а не осакатените, сгърчени от болка фигури на „Робите“. Фотоапаратите се вдигаха пред колонадата от статуи, заснемайки „Давид“, разположен стратегически в края на галерията. Глен беше удивен. Как можеше някой просто да подмине „Робите“, пренебрегвайки тези груби, измъчени тела?

Един ден Глен щеше да направи нещо велико като „Робите“. Не от мрамор, разбира се, но в условията на своя живот, със средството на своето време: плътта. Неговите творения на изкуството, съхранени като байтове, като електронни частици информация, летяха от компютър към компютър през инфосферата.

Все още не. Не още. Засега Глен се нуждаеше от парите на покровителите си, както Микеланджело се е нуждаел от златото на Медичите. Само още една работа тука и той щеше отиде в града към своето следващо назначение.

Дан Етъридж методично преглеждаше купчините от факсове, които идваха от ФБР, Интерпол, от нюйоркското полицейско управление и от други полицейски управления. Както обикновено, Дан съвсем не пренебрегваше тези известия — нищо не беше изхвърлено и всеки факс беше внимателно прибавен към камарата зад резервните касетки за принтера, — но пък и не им обръщаше чак толкова внимание. Всъщност тук законът се изпълняваше повече за пияните шофьори по пътя, отколкото за търсенето на криминални типове от списъка на най-издирваните.

Сега обаче нещо безпокоеше Дан. Младият асистент, който Харолд беше наел, имаше добри препоръки от всеки, при когото бе работил. Но от друга страна, откакто той се бе появил, смъртните случаи се бяха увеличили. Особено на млади жени. После бе последвало и промъкването на крадци в приемния салон на бюрото на Харолд. И накрая случаят с колана.

Коланът, с който се бе обесила Алиса, беше мъжки. В това нямаше нищо особено — много от момичетата предпочитаха по-големи колани, а и тя е носела джинси с едри мъжки гайки — но съчетан с всичко останало, този факт тревожеше полицая.