Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— О-о, това също е чудесно — отбеляза тя. На стената над леглото бе закачен комарник, чийто светещ неонов кръг бе разположен точно над възглавницата. Пердетата бяха дръпнати и стаята се изпълваше със светлосиня светлина от неоновата лампа. — Като модерно изкуство, така ли?

— Така — съгласи се той.

Тя се тръшна на леглото и се обърна към него. По очите й Глен забеляза, че бе възбудена. Алисия посегна към токата на колана му.

Той стоеше до леглото и я гледаше като през кинокамера. Тя освободи пениса му и започна да стене, както във филмите, стискайки го сякаш беше нож, с който искаше да си нанесе удар. Мокреше върха на пениса му със слюнка, като го въртеше около устните си, сякаш се мажеше с червило. Поемаше в уста върха му и го ближеше дълго и бавно, вдигайки от време на време поглед към него. Опипваше го с пръста под скротума, като докосваше тестисите му, завъртайки ги с пръстите си, без да осъзнава, че това бяха бомби, които ако избухнат ще пометат нея, и света заедно с нея. Алисия обхвана върха на пениса му с устни, като го смучеше, не разбирайки, че смуче с устните си дулото на пушка. Той почувства, че тя иска да изсмуче от него силата му, куршумите от пушката, експлозива от бомбите, и за миг се отпусна над нея, но само докато обхвана с ръце врата й. Тя го изгледа с леко подозрение, но продължи движенията би. Тогава той натисна с палци врата й отпред, усещайки нежния хрущял на ларинкса, еластичния щитовиден хрущял и по-твърдата подутина на пръстеновидния хрущял отдолу. Докато той я притискаше, Алисия се опита да се изплъзне, но в това положение Глен беше по-силен. Тя се опита да извика, но гърлото й беше стиснато много здраво. Със свободната си ръка той посегна към леглото, към колана, който тя преди малко свали от панталона му. Обвивайки го около врата й, той мушна токата под ухото й и започна да дърпа с все сила нагоре. Алисия взе да се надига заедно с него, но с другата си ръка той натискаше раменете й надолу. Езикът й се изплези от устата от стискането на ларинкса, и избута пениса му навън. Той осъзна всичко едва сега. Глен не искаше да свърши сега. Не тъкмо сега.

— Окей — каза Роб Флеминг. — Май имам тук нещо за теб, Франк.

Дърбън кимна.

Техникът по компютърни престъпления посочваше нещо на екрана пред тях.

— Както ви е известно, юристите нямат големи успехи в откриването на автора на фотографиите.

— Ти ми кажи — измърмори сърдито Франк — колко филми той е направил досега?

Флеминг провери нещо на монитора.

— Над половин милион. Във всеки случай, аз се запитах какви други начини има да махнем уебсайта от мрежата? И тогава ми хрумна да използваме хакер.

Позитано разтревожено ги гледаше от другата страна на стаята.

— Хакер ли?

— Да. Миналата седмица няколко ученици влязоха в сайта на Пентагона и умишлено го разрушиха. И това е Пентагонът, който разполага с постоянно работещ екип против хакери. Този „фотограф“ ряпа да яде.

— Законно ли е използването на хакери? — попита Позитано.

— Това е дейност „на сянка“, все едно да поставиш сайт като този на първо място.

— И? — попита Дърбън. — Можеш ли да го направиш?

— Бог да ми е на помощ. Първо, аз сам се регистрирах, за да видя какъв тип е софтуерът за създаване на сайтове. Както и предполагах, той дава привилегирован достъп на дизайнера на сайта, за да може да го допълва с нови данни, да променя шрифтове или каквото и да е. После остана само проблемът как да се закачим за съответните кодове. Не се наложи даже да ходя до производителите на софтуера; цялата информация се намираше в бюлетина на борда на хакерите. Виждаш ли? — Той написа нещо на клавиатурата и уебстраницата на екрана се изпълни с неговите безсмислици. После натисна бутона на мишката и всичко изчезна.

— Това е велико — каза Дърбън. — Какво чакаш още? Невероятно е, Роб. Изхвърли това момче от мрежата.

— Добре — отвърна Роб, — това и възнамерявах да направя. Но тогава ме осени друга идея.

Дърбън го изгледа.

— И каква е тя?

— Франк, чувал ли си някога за огледален сайт?

Дърбън сви рамене.

— Не бих казал.

— Това е уебсайт, които изглеждат еднакъв с друг уебсайт и даже понякога изглеждат дори с един и същ адрес; изпращат се само от различни сървъри. Свързват се с „огледалния“ сайт, когато достъпът до оригиналния е задръстен от трафика.

— Продължавай — подкани го Дърбън.

— Това изглежда така: ако аз създам огледален сайт и скрия истинския, то ние можем да го монтираме така, че когато убиецът реши да промени своя сайт, ще види само множество любопитни, които са го посетили, а ние веднага ще разберем.