Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Последва пауза.

— И ти смяташ, че полицията е открила всичко?

— Вероятно.

— Окей — каза Труман. — Ще дойда след около час и нещо. Междувременно ще ти изпратя по факса договора за подпис, където съм се представил за твой адвокат. Моята фирма печели по осем хиляди на ден.

— Това е повече, отколкото очаквах.

— Това е цената на стандарта, мистър Фърниш.

За пръв път тази сутрин Глен почувства пристъп на раздразнение. Той, който бе творец и поемаше рискове, печелеше навярно по-малко пари за година от тази корпоративна отрепка.

— Какво ще кажеш за някаква отстъпка? — попита той.

Гласът на Труман стана студен.

— Защо да ви правим отстъпка, мистър Фърниш.

— Смятам, че знаете защо.

— Считам, че е по-добре напълно да забравите този род мисли. Аз не знам кой ви е препоръчал. Доколкото това ме засяга, вие сте само един клиент, който се нуждае от услугите ми. Ако това не ви харесва, тогава аз пак ще затворя телефона и вие можете да си намерите друг адвокат. Ясно ли е?

— Хм. Окей — каза Глен. Той реши, че винаги можеше да шантажира Труман по-късно, ако се наложи. — Изпрати ми посланието по факса и аз ще го подпиша.

— Ще взема като предварителна мярка — каза Труман — полицията да няма достъп до списък на твои клиенти.

— Не. Списъкът е само един, но е на сигурно място. Изпрати ми договора по факса, Труман. Аз искам да изляза оттук.

Дърбън и Позитано поеха първата смяна в стаята за интервюта. Зад двойното огледало пространството за наблюдение беше претъпкано с други ченгета, които работеха по случая. Глен Фърниш изглеждаше спокоен. От време на време той се почесваше под белия книжен гащеризон.

— Е, Глен — каза Франк, когато магнетофонът вече бе включен, — това ще ни отнеме малко време, но ние сме тук.

Паузата се проточи. Мъжът в белия гащеризон каза:

— Какво значи това? Къде сме?

Адвокатът постави ръка на рамото му, за да го спре.

— Какъв ви е въпросът, детективе?

Адвокатът беше добре облечен, изискано и небрежно. Франк не му обърна внимание.

— Ние имаме добра серия, Глен. Цял куп жени са мъртви. Но знаеш ли какво? Аз се обзалагам, че една част от тебе е напълно доволна, че най-накрая те хванахме. Ще те спрем да убиваш повече невинни дами.

Адвокатът пак го прекъсна.

— Вашият въпрос…

— Но може би ти не ги възприемаш като дами — размишляваше Дърбън. — Може би си смятал, че тези курви заслужават наказанието си.

Глен Фърниш се усмихна.

— Вие грешите — каза той. — Аз не съм този, когото търсите.

Труман каза:

— Моят клиент по погрешка е взел кредитната карта на шефа си вместо своята. Той предполага, че затова е тук.

Франк се разсмя.

— Какво ще кажете за серийното убийство?

— Какво да кажа?

Франк извади няколко снимки от тънка кафява папка и ги хвърли на масата.

— Това са твои работи, нали Глен?

Адвокатът първи взе снимките и ги разгледа. После ги подаде на клиента си, който погледна веднъж най-горната и ги върна обратно.

— Да, аз съм работил над тези тела. Аз съм квалифициран погребален специалист. Кой ги е подредил по този начин?

— Ти ще ми кажеш.

— Който и да е бил, той трябва да е използвал доста балсами. Кой е мислел, че малката китка на Алисия ще изпълни всичко това?

Дърбън се взря в него.

— При всички случаи — добави адвокатът — никакво престъпление не е извършено тук, както виждам. С изключение може би само на углавното престъпление, извършено от този, който го е направил.

— Точно тук грешите — каза Франк. — Първо, повторният съдебномедицински преглед на тялото на Алисия Хопкинс подсказа, че тя вероятно не е умряла от своята собствена ръка. Можела е да бъде удушена с колан, подобен на този, който вашият клиент е бил забелязан да носи. Второ, ако някои фотографи бяха заловени от този, който е направил това — той почука по папката — и те бяха заредени, да речем, с дигиталната камера на лаптоп, то тогава материалите, които биха могли да развращават или покваряват щяха да се продават в една защитена система, което също е углавно престъпление.

Глен Фърниш показно се прозя.

— Нека се върнем малко назад — каза Позитано. — Глен, знаеш ли за уебсайт с адрес pictureman.com ?

— Да — каза той презрително.

— Аз не виждам връзката… — започна адвокатът.

Позитано го притисна:

— Влизал ли си някога в този уебсайт, Глен?

— Може би.

— Доколкото знам, не е престъпление — каза адвокатът — да се посети някакъв уебсайт, независимо какво съдържа той.