Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Единият от техниците беше корейка. Същата, която убеждаваше, че апартаментът на полицията принадлежал на компанията на мъжа й.

— Слушай, Клер, все още има време да сменим двама ви с полицаите — обади се Дърбън от вратата, където стоеше и наблюдаваше.

— Не че искам да те обидя, Франк, но това звучи убедително, колкото авторитетът на арменския поп.

Франк сви рамене.

— Изборът е твой.

— Не и там — прекъсна го Клер, сочейки към един от техниците, който тръгваше да работи към спалнята. — Няма да слагате тези неща там.

— Това е само бутон за аларма — утешително каза Франк.

— Нали ти каза, че той не може да мине през вас.

— Той не може. Ние имаме наблюдателни места и в двата края на улицата. Също така отговорен въоръжен екип в един апартамент, определен за тази цел. Разполагаме с екипи за наблюдение, които ще те следят, където и да отидеш. Бутонът за аларма само увеличава сигурността.

— Какво те прави толкова уверен, че той някога ще дойде заради нас. Защо да не замине някъде, където е спокойно и безопасно?

— Ние не сме сигурни в това, което той ще направи. Ето защо трябва да направим прикритие…

— Той ще дойде заради вас.

Гласът принадлежеше на жената, която току-що се бе появила на вратата: миниатюрна, елегантно облечена, с кутия „Мерит“ и запалка в ръка.

— Здравейте, доктор Литмън — каза с леден глас Клер.

— Здравей, Клер. Съжалявам за това, че беше… болна.

— Спести си го, Кони.

Кони сви рамене и пристъпи навътре в апартамента, за да провери работата на техниците.

— Той ще дойде — каза тя. — Аз ви го гарантирам.

— Това звучи много убедително — каза Франк.

Кони отиде до лаптопа, който беше на бюрото. Тя донесе компютърна система за търсене.

Без да иска, Клер гледаше над рамото й. Кони написа „Блондинка+Бодлер+камера+адрес“, преди да натисне enter .

Първото име в списъка на резултатите бе това на Клер.

— Чукни на връзката — каза Кони.

Клер взе мишката и я щракна. Собственото й лице запълни екрана.

— Това е твоята домашна страница, Клер. Трябва да призная, засега има само няколко посещения.

— Неуместна терминология — смъмри я Франк.

В долния край на страница имаше голямо празно поле. Клер го докосна с пръст и попита:

— Какво е това?

Кони гледаше нагоре към жиците, минаващи по тавана.

— Уебкамера. В момента не работи, разбира се.

Клер се завъртя на пети и излезе. Кони извика след нея.

— Ако беше известна актриса, щеше да има стотици сайтове, посветени на теб, Клер. Повечето от тях придружени с фалшифицирани порнографски сцени. Ако наистина имаш намерение някой ден да постигнеш успех, би трябвало да се примириш с това.

Франк докосна рамото й.

— Остави това, Кони. Какви са резултатите от търсенето? Защо си толкова уверена, че той ще дойде заради Клер?

— Защото той го може, Франк. Защото ние направихме това лесно за него. Ако в буквален смисъл, Клер е първа в листата му. Убиецът не спира да убива само защото има удобен шанс за бягство. За него това е принуда, не е шанс. Даже ако подозира капан, той пак ще дойде.

Когато накрая полицаите и Кони си отидоха, в апартамента настъпи тишина. Те се гледаха един друг и не знаеха как да започнат.

— Като в добрите стари времена — каза Клер.

Той протегна ръка и докосна врата й.

— Не е съвсем така. Собственият ти акцент е много по-чаровен. А имаш и това — той обърна ръката й, за да види пръстена й. — Когато всичко това свърши, ние ще тръгнем оттук нанякъде, където няма никакви спомени. Възможно по-далече от града.

— Би било прекрасно.

— Голяма къща край морето.

— Идеално.

— Утре ще поговоря с агента за недвижими имоти. Ще бъде нещо, което ще откъсне мислите ни от всичко това.

— Кристиан? — попита тя.

— Да?

— Има нещо, което трябва да знам.

— Какво е то?

— Влизал ли си някога в Некрополис?

Дълга пауза.

— Да — призна той. — Когато, ние бяхме със Стела… когато започнахме да се отдалечаваме, аз реших, че вероятно има някой друг. И започнах да влизам в нейния имейл. Шпионирах я, това бе така. — Той гледаше към пода. — Не се гордея с това, Клер. Но, знаеш ли, аз я обичах. Или мислех, че я обичам.

— Всичко е наред — каза тя. — Разбирам те.

— Намерих съобщение в пощата й с паролата за интернет сайт, за който нищо не знаех. Бях любопитен. Използвах паролата, за да вляза в сайта сам. Не бях изненадан от това, което намерих там. Една част от нея винаги беше склонна към такъв род занимания. Предполагам, че това беше проблемът. В действителност аз не можех да задоволявам тези нейни потребности.